Джузепе Гарибалди
Моите спомени
ГАРИБАЛДИ И НЕГОВОТО ВРЕМЕ
В Средновековието Италия по своето обществено-политическо и културно развитие далеч беше изпреварила всички европейски страни. Още в XI в. мощните икономически градове в Северна и Средна Италия успяха да се освободят от властта на сеньорите-феодали и да се оформят като свободни градове. Италианските градове взеха в свои ръце търговията между Изтока и Западна Европа и в периода от ХИ до XVI в. достигнаха до бляскав всестранен разцвет - станаха средища на оживена търговия, на развита промишленост и на солидни банкерски къщи. Малките но територия италиански държавици и градове-републики (Венеция, Генуа, Флоренция, Пиза, Милано и др.) съперничеха по своята икономическа и политическа мощ с големите европейски държави.
В Италия най-рано, още в XIV в., се зародиха капиталистически отношения и там най-рано се оформи буржоазна класа. В остри класови борби против феодализма младата италианска буржоазия отрече средновековния религиозно-аскетически светоглед, изработи своя, прогресивна за времето буржоазна идеология, създаде жизнерадостна светска култура и с това разби духовната диктатура на църквата - идеологическата крепителка на феодализма. В Италия най-рано се разгърнаха творческите сили на една освободена от веригите на феодализма и от мракобесието на църквата млада класа, способна да обогати човечеството с изключително големи материални и духовни ценности, да извърши преврат в светогледа на хората. „Това беше - казва Енгелс - най-великият прогресивен преврат от всички преврати, преживени дотогава от човечеството — епоха, която се нуждаеше от титани и която роди титани по сила на мисълта, страстта и характера, по многостранност и ученост…“ През епохата на Възраждането италианският народ създаде велики творби на литературата, изкуството и науката.
Но въпреки големия стопански разцвет на отделните италиански градове и държавици, в Италия не се създаде общ национален пазар — главното условие за политическото и национално обединение на една страна. Отделните градове и държавици в Италия бяха в най-оживени икономически връзки с далечни страни, но в отношенията помежду си се явяваха като конкуренти, та дори и като врагове.
Между това поради ред причини в Италия през XVI в. настъпи рязък икономически упадък. Разпокъсана политически и западаща икономически, Италия стана обект на завоевания от страна на големите си съседи - арена на дълги и опустошителни войни между Франция, Испания и Австрия. По-голямата й част попадна под чуждоземно владичество - отначало испанско, а по-късно австрийско. Дейната някога търговско-промишлена буржоазия сега се обърна в паразитна рентиерска класа. Отживелите времето си феодални отношения като че ли почнаха да се съживяват наново. В такова положение остана Италия до избухването на Френската буржоазна революция от 1789-1793 г.
Под влияние на революцията бързо се пробуди националното самосъзнание на италианския народ и се постави началото на националноосвободителното движение. По време на войните между Франция и контрареволюционна феодална Европа Италия беше очистена от австрийците и бяха пометени разните италиански крале и херцози. За пръв път в историята си Италия беше обединена, макар и под владичеството на Наполеон. Френското владичество, при всичките си отрицателни страни, ликвидира с абсолютистко-феодалния строй в Италия, унищожи привилегиите на дворяни и духовници. Голяма част от манастирските, църковните и дворянските земи минаха в ръцете на нови притежатели, премахнати бяха вътрешните митнически граници - с една дума, разчистен беше пътят за развитието на капитализма.
След разгрома на Наполеон, на Виенския конгрес 1815 г. Италия беше раздробена на осем отделни държавици. Най-развитите стопански области - Ломбардия и Венеция - останаха под пряко австрийско владичество; в херцогствата Тоскана, Парма, Модена и Лука управляваха австрийски креатури; Неаполитанското кралство се намираше под австрийско влияние. В средата на Италия беше държавата на папата. В цяла Италия само Пиемонт можеше да се нарече независима държава. Възтържествувалата в цяла Европа реакция взе особено диви форми в Италия.
Не само бяха възстановени старите абсолютистко-феодални порядки, но бяха унищожени явно общественополезни културни нововъведения по простата причина, че бяха създадени по време на френското владичество.
Италианският народ беше политически разпокъсан и унищожен, угнетяван национално и ограбван от Австрия, потискан и експлоатиран от управляващите реакционни клики. Непоносимо тежкото положение доведе до карбонарските въстания в 1820-1821 г., които обаче бяха жестоко потушени от австрийските войски. Но италианските патриоти не се отчаяха и продължиха с още по-голяма упоритост борбата за освобождение и обединение.