С още един моряк ние окачихме дрехите си като трофей на една върлина, издигната върху масичката, и заели местата си върху този новоизкалъпен кораб, заплавахме или по-право се замятахме сред вълните към негостоприемния бряг.
Рио де ла Плата обкръжава областта на Монтевидео с лявата си страна и понеже тази област е съставена от повече или по-малко високи хълмове, реката е нарязала брега и е образувала на голямо пространство почти еднообразни скали, които на някои места са много високи. Същата река с дясната си страна мие брега на областта на Буенос-Айрес, върху който оставя наносите си. С течение на вековете от тези наноси са се образували безкрайните равнини на Пампасите.
Ние стигнахме благополучно до брега, където оставих другаря си да поправя пострадалия ни „кораб“, а аз се отправих към къщата, която бях забелязал от борда.
Гледката, която се откри пред очите ми, когато се изкачих на върха на баранкасите, наистина заслужава да бъде спомената.
Безкрайните вълнообразни източни поля са нещо съвършено ново за един европеец и особено за италианец, израснал в страна, където всяка педя земя е покрита с къщи, огради и всякакви други постройки на човешката ръка.
Там няма нищо подобно: креолът запазва земята такава, каквато са му я оставили туземците, унищожени от испанците15.
Полята са покрити с трева и се променят само в долините на брега на аройо16 или в канада17 с високата начиега18. Бреговете на реката и на рекичката обикновено са покрити с много красиви гори, често от високи дървета.
Конят, волът, газелата, камилската птица са обитателите на тези прекрасни земи. Човекът, който се среща много рядко, ги обикаля само за да се покаже господар над многобройните си, но диви слуги. Не рядко войнственият жребец и бикът се изпречват на пътя му, презирайки гордостта му с буйни и недвусмислени прояви. Аз видях в окаяното си отечество един австриец да тъпче и да разгонва тълпите. Робите навеждаха поглед от страх да не се изложат. Дано не стигнат, за бога, до такъв позор потомците на Калви и Манара!
Колко е красив жребецът на Пампата! Неговата уста никога не е усетила студената юзда19 и гърбът му, никога невъзсядан от човек, лъщи на слънцето като диамант. Неговата лъскава, но невчесана грива се удря о слабините му, когато той лети по-бързо от вятъра. Неговите естествени чепици, незамърсени от обора, на човека, са по-светли от слоновата кост и богатата му опашка се развява при подухването на памперо, като предпазва благородното животно от насекомите.
Може ли някой да си представи вълнението на младия корсар при тази чудна природа, която виждаше за пръв път!
Днес, на 20 декември 1817 г.20, вкочанясал и свит край огнището, аз си спомням сцените от миналото, в които всичко се усмихваше пред най-чудната гледка, която съм виждал. Днес аз съм стар и грохнал! Но къде ли ще са ония горди жребци, биковете, газелите, камилските птици, които толкова разхубавяваха и оживяваха ония прелестни хълмове? Техните потомци без съмнение ще пасат оная богата трева, докато парата и желязото се явят, за да увеличат богатството на почвата, но да обеднят тия чудни картини на природата.
Конят и бикът, несвикнали да виждат човека на крака, като го забележат, остават поразени, но после, може би изпълнени с презрение към този двукрак хилавец, който се държи като господар на света, го нападат само на шега. Конят се закача, заплашва, но не поразява; на бика не трябва да се доверяваш; газелата и камилската птица; като забележат човека, хукват като стрела и се спират на някоя височина, като се извръщат да видят дали ги преследва.
По онова време тая част от територията, за която става дума, бе останала извън бойния театър; затова имаше безброй животни от всякакъв вид.
След като изминах около четири мили сред описаните вълнуващи картини, стигнах до къщичката, която бях забелязал от борда на кораба. В нея намерих една млада и прелестна жена, която ме прие най-гостоприемно. Тя не беше може би рафаеловски красива, но във всеки случай беше хубава, възпитана и при това поетеса: какво прекрасно съчетание в оня откъснат край, толкова отдалечен от столицата!
От нея научих, че е съпруга на капатаз (управител) на естанция (чифлик), която се намирала на много мили далече. Тя ми предложи много любезно класическото мате21 и чудесно печено месо (по тия места месото е единствената храна). Седнал и ободрен, аз я слушах да ми говори за Данте, Петрарка и другите наши най-големи поети. Тя ми подари за спомен хубавите стихове на Куинтана и накрай ми разказа историята на живота си. Произлизаше от богато семейство от Монтевидео. Поради някои търговски несполуки била принудена да отиде да живее на село, където се запознала с настоящия си съпруг, с когото била много щастлива. Сред природата, която насищала романтичната жажда на душата й, тя се чувствувала толкова добре, че и през ум не й минавало да промени сегашните си условия с блестящия живот на столицата. Когато й поисках едно добиче за храна на борда, тя ме увери, че нейният съпруг щял да бъде щастлив да удовлетвори желанието ми; тъй че трябваше да го почакам.
15
Видях последното семейство от караус (туземците обитатели на тия места) да проси за къс месо в нашия стан.
21
Мате — отвара от листата на дърво със същото име, която в Южна Америка замества кафето и чая.