Вече бе късно и не можеше да се мисли за пренасяне на добичето на борда преди съмване. Съпругът се забави доста. По онова време владеех слабо испански, затова говорих малко и имах време да размишлявам върху превратностите на живота. Има обстоятелства, които са незабравими. Аз трябваше да срещна в оная пустиня като съпруга на може би полудив мъж една млада и възпитава хубавица, която при това пише стихове. На оная възраст, естествено, на човек е драго да намира навсякъде поезия, и някои може да помисли, че това, което разказвам, е плод на фантазията, а не действителност. След като ми поднесе стиховете на Куинтана, които дадоха повод да заговорим за поезията, прелестната домакиня пожела да ми прочете някои свои работи. Признавам: останах възхитен от тях. Някой може да ми възрази: как съм могъл да остана възхитен, щом почти не съм знаел испански език и съм познавал слабо поезията? Наистина, аз познавам слабо или никак поезията; обаче, струва ми се, че красивото в поезията може да развълнува дори и глухите. После, испанският език е толкова сходен с нашия, че го разбирах без особени затруднения дори и в началото на пребиваването си в ония места, където се говори. Аз се наслаждавах, на компанията на любезната домакиня до пристигането на съпруга й, който, макар да имаше суров вид, не беше неучтив човек. С него се споразумяхме да ми достави едно добиче на брега. Заранта се сбогувах със занимливата поетеса на пампасите и се върнах на брега, където ме очакваше моят другар, който се беше обезпокоил твърде много за мене, понеже познаваше много добре тази част на Америка и знаеше, че там има тигри. След малко дойде капатазът, който водеше за въже един вол. За много малко време той закла вола, одра го и го насече. Оставаше да пренесем месото от брега до кораба, отстоящ на около хиляда крачки, през вълните на яростното море. Моят другар и аз се заловихме за трудното дело. Прикрепихме двете празни бъчвички към краищата на масичката, привързахме много грижливо четирите къса от вола към импровизираната мачта, и снабдени с по една върлина в ръка, напуснахме брега. Водата стигаше до пояса ни. Развеселени твърде много от новия начин на плаване и горди от опасността пред очите на американеца, който ни ръкопляскаше, и пред очите на другарите, които може би се молеха повече за спасението на месото отколкото на самите нас, ние водехме борбата с вълните. Отначало не вървеше зле, но като стигнахме до най-далечните и най-силните вълни, бяхме няколко пъти потопени от тях и тласнати назад към брега. С голяма мъка успяхме да преминем всичките вълни, но после на едно място, където дълбочината достигаше четири разтега22, течението на реката беше много силно и ни отвлече в югоизточна посока далеч от „Луиза“. Не оставаше друго, освен сума ката да ни догони и да ни хвърлят въже, за да ни издърпат на нея. Така ние бяхме спасени и заедно с нас - всичкото месо, на което нашите изгладнели другари се нахвърлиха със стръв.
На другия ден, когато край нас минаваше една паландра (малък речен кораб), хрумна ми да купя лодката, която се виждаше на палубата. Дигнахме котва, приближихме паландрата и получихме доброволно лодката срещу тридесет скуди.23
Тоя ден минахме при вдадината Джезу Мария, където напразно чакахме известия от Монтевидео.
На следния ден, когато бяхме спуснали котва малко на юг от поменатата владипа, откъм Монтевидео се появиха два малки кораба. Първо помислихме, че идват наши приятели, но понеже не развяваха червено знаме, както се бяхме условили, аз намерих за нужно да вдигна котва и да бъдем готови с оръжието.
Предпазливостта не беше излишна: като се приближи по-голямата лодка, в която се виждаха само трима души, предупредиха ни да се предадем в името на източното правителство и тутакси се показаха около тридесет страшно въоръжени лица.
Ние бяхме „ни панна“24. Заповядах веднага „брача ин вела“25.
При тая моя заповед пушките на врага припукаха и един от най-добрите ми другари италианци - Фиорентино - падна убит.