Аз раздадох пушките, които бяха приготвени, и заповядах да се открие огън.
Между двете страни пламна яростна битка. Лодката бе нападнала задната част на сумаката и някои от неприятелите се готвеха да се качат на борда, като се катереха по перилата. Но няколко изстрела и няколко удара със сабя ги сринаха в лодката или в морето.
Всичко това стана в кратко време. Понеже моите хора не бяха калени воини, възникна известна бъркотия: някои от тях, като чуха заповедта ми, се затичаха към левите „ръце“, без някой да се сети да отпусне, десните.26 Следователно напразно се измъчваха да теглят.
Като видя това, Фиорентино остави кормилото и се спусна да извърши неизпълнената маневра, ала един куршум в главата го повали мъртъв.
Кормилото остана без човек и аз трябваше да прекъсна стрелбата, за да се заловя с него. Ала тъкмо хванах дръжката му, един куршум се заби във врата ми и аз се строполих в безсъзнание.
Сражението продължило още около час, поддържано главно от боцмана Луиджи Карпилия, от кормчията Паскуеле Лодола и от моряците Джовани Ламберти, Маурицио Гарибалди, двама малтийци и др. Италианците, като се изключи само един, се били храбро. Чужденците и освободените от робство негри, на брой петима, се спасили в трюма.
Аз съм останал в безсъзнание около половин час, проснат на палубата като труп. Малко по малко дойдох в съзнание, ала понеже не можех да мърдам, другарите смятали, че съм умрял.
Като отблъснахме неприятеля, ние не помислихме да нападаме когото и да било и продължихме във вътрешността на Ла Плата — да търсим прибежище и храна.
Моето положение беше много тежко. Аз бях смъртно ранен и не можех да се движа. Понеже на борда нямаше друг, който да притежава и най-обикновени географски познания, завлякоха ме пред бордовата хидрографска карта, за да посоча някоя точка, към която да се отправи корабът. Посочих Санта Фе в реката Парана, която бе написана с големи букви на поменатата карта.
Освен Маурицио, който бе ходил веднъж в Уругвай, никой друг не познаваше тази река27. Моряците с изключение на италианците - трябва да го призная — бяха изплашени от положението, понеже веднъж отхвърлени от монтевидейското правителство, единственото, което минаваше за приятелски настроено към републиката Рио Гранде, ние можехме да бъдем сметнати за пирати. Моето тежко положение, трупът на Фиорентино, опасността да ни смятат навсякъде пирати — всичко това ги плашеше. И действително при първия благоприятен случай те избягаха. Във всяка лодка, във всяка птица, която забелязваха, тия страхливци виждаха неприятели, изпратени да ни преследват.
Тленните останки на Фиорентино бяха погребани сред вълните, както обикновено биват погребвани моряците.
Тоя род погребение никак не ми се нравеше, и понеже по всяка вероятност същата участ очакваше след малко и мене, аз повиках при себе си прескъпия си Луиджи, за да му поверя съкровеното си желание. Между другото, аз му възпроизведох и хубавите стихове на Уго Фосколо: „Един камък! Да отличава моите от безбройните кости, които смъртта сее по земята и по морето!“28
Моят приятел заплака, като ми обеща, че няма да ме погребат сред вълните. Кой знае дали щеше да може да удържи обещанието си или моят труп щеше да бъде изяден от акулите или от някой крокодил в безкрайната Плата.
Наистина аз нямаше да видя отново Италия, кумир на живота ми! Нямаше да се бия повече за нея! Но нямаше да я видя и затънала в позора и безчестието!
Кой можеше да каже на добрия и смел Луиджи, че след една година аз щях да видя как вълните го поглъщат и напразно щях да търся трупа му, за да го заровя на чужда земя и да го отбележа за пътника с един камък.
Горкият Луиджи! Той положи за мене майчински грижи през цялото пътуване до Гуалегвай. При ужасните си страдания аз намирах единствено облекчение само в присъствието и в грижите на този колкото смел, толкова и великодушен приятел.
ЛУИДЖИ КАРНИЛИЯ
Искам да поговоря за Луиджи. И защо да не говоря за него? Защото е плебей ли? Защото е роден сред ония, които работят за всички ли? Защото не принадлежи към висшето съсловие, което изобщо не работи за никого, а лапа за много хора? Онова висше съсловие, само за което историците споменават в историята, без да се отегчават с презрения, прост народ, из недрата на който излизат великани като Колумб, Волта, Линей и Франклин ли? А не беше ли възвишена душата на Луиджи Карнилия? Възвишена, защото навсякъде държеше високо честта на италианското име. Възвишена, защото не се страхуваше от бурята, както и от каквито и да било други опасности, когато трябваше да стори добро. Възвишена, най-сетне, защото ме закриляше и лазеше като дете в нещастието, при което съм бил неспособен да се мръдна от мястото си, изтощен до такава степен, че всички били готови да ме изоставят. Когато съм бълнувал, притиснат от смъртта, Луиджи седял до мене с усърдието и търпението на ангел, като ме е оставял само за минутка, за да си поплаче.