В тридесетте години на XIX в. капиталистическото развитие в Италия, въпреки всички пречки, направи значителна крачка напред. За по-нататъшното икономическо развитие на страната националното освобождение и обединение стана насъщна необходимост. При условията на сравнително по-развитите капиталистически отношения почна да се оформява по-широко революционно-демократическо националноосвободително движение. В 1831 г. беше основано от Джузепе Мацини тайното републиканско дружество „Млада Италия“, което си поставяше за цел да подготви „народно въстание“ в името на единна независима Италия. За осъществяването на този идеал беше нужно преди всичко да бъдат изгонени австрийците, да бъде унищожен абсолютизмът и да бъде установен републикански строй.
В националноосвободителното революционно движение скоро се включи Джузепе Гарибалди и от борбата против всяко потисничество направи единствена цел на своя живот. Роден в семейството на моряк, Гарибалди от десетгодишна възраст поема пътя на трудовия живот и изпитва на гърба си тежката участ на наемен работник-моряк. Дълбоко честен и хуманен, свързан здраво с трудещите се народни маси, младият Джузепе дълбоко чувствува тежката орисия на угнетената си родина, но не познава още пътя и средствата за освобождението й.
В руското пристанище на Азовско море Таганрог в случайна среща с член на „Млада Италия“ Гарибалди узнава за основаната от Мацини тайна революционна организация. Пред Гарибалди се открива като че ли нов свят. „Когато Христофор Колумб - казва Гарибалди, - заблуден в Атлантическия океан, незнаейки какъв път да вземе, е чул радостния вик „земя“, не е бил по-щастлив от мене, когато чух възгласа „отечество" от устата на човек, посветил живота си на делото за освобождението на Италия.“ Гарибалди намира търсения път и тръгва по него, без да се отклони нито за миг. Този път е изразен най-добре от самия Гарибалди в кратката картинна фраза: „Аз видях моя бащин дом изпълнен с разбойници и грабнах оръжието, за да ги прогоня.“
В 1833 г. Гарибалди постъпва на служба във флота на сардинския крал, за да подготви там въстание. Въстанието избухва в 1834 г., но завършва неуспешно. Осъден задочно на смърт, Гарибалди емигрира в Марсилия, а оттам в Южна Америка, където по това време бушуват националноосвободителни войни. В продължение на дванадесет години Гарибалди се бори с оръжие в ръка против бразилската империя и аржентинския диктатор Розас за свободата на малките републики Рио Гранде и Уругвай. В тези борби Гарибалди се проявява като неустрашим храбрец и бележит партизански вожд, който с блестящите си победи доби световна известност. Но неговата слава не се дължи само на военноначалническия му талант. Гарибалди спечели възторга на прогресивното човечество като революционер-борец в защита на национално потиснатите народи и експлоатираните народни маси. Гарибалди не беше само велик италиански патриот, но и велик интернационален борец за свобода и правда.
Когато през 1848 г. в Италия избухна революция и под натиска на народните маси Сардинското кралство обяви война на Австрия, Гарибалди тутакси се озовава в родния си град Ница и с отред волонтери побързва да се включи в борбата за независимост на отечеството си. Народните маси го посрещат с нечуван ентусиазъм. Сардинският крал и господствуващите класи обаче от страх да не би войната против Австрия да вземе народен революционен характер и да помете и тях заедно с австрийците, правят всичко възможно, за да ограничат и компрометират дейността на Гарибалди. Въпреки това, докато кралските войски търпят поражения, червеноризците на Гарибалди проявяват чудеса от храброст и нанасят удар след удар на австрийците.
Изплашени от развитието на революцията вътре в страната, силите на реакцията в лицето на папата излязоха с призив за прекратяване на войната с Австрия. Сардинският крал Карл-Алберт побърза да капитулира най-позорно пред австрийците. Войната беше прекратена. Гарибалди със своите отреди се прехвърли в папската област, където в резултат на народно въстание папата беше изгонен от Рим. Свиканото учредително събрание по предложение на Гарибалди обяви папата за лишен от власт и провъзгласи Римската република. Младата република обаче беше нападната от обединените сили на вътрешната контрареволюция и външните интервенти. Луи Бонапарт, станал президент на френската република след смазването на Февруарската революция във Франция, изпрати стохилядна армия срещу Рим. С нечуван героизъм Гарибалди и неговите лошо въоръжени доброволци отбраняваха в продължение на три месеца обградения Рим. Когато Римската република падна (2 юли 1849 г.), Гарибалди с четири хиляди доброволци направи опит да си пробие път до Венеция, където борбата срещу австрийците все още продължаваше. Достигнал при неимоверни трудности до Сардинското кралство, Гарибадли беше арестуван от кралските власти и изпратен в изгнание.