ВЛЮБЕН
Генерал Канабаро реши, че трябва да изляза от лагуната с три въоръжени кораба, за да нападам имперското знаме по бреговете на Бразилия, и аз се залових за работа, като събрах всичко необходимо за въоръжаването.
През този период се случи едно от важните събития в живота ми.
Аз не бях мислил за брак и смятах, че не съм годен за него поради твърде независимия си характер и поради склонността си към поприще, свързано с приключения. Да имам жена, деца, ми се струваше напълно неподходящо за човек като мене, посветил се всецяло на един идеал, който, макар и превъзходен, нямаше да ми позволи, бранейки го с пламъка, на който се чувствувах способен, спокойствието и установеността, необходими за един баща. Съдбата реши другояче. Със загубата на Луиджи, Едуардо и други мои земляци аз бях изпаднал в безутешна самотност: струваше ми се, че съм самичък на света. Не виждах вече никого от многото си приятели, които в ония далечни места почти заместваха отечеството ми. Липсваше задушевност с новите другари, които едва познавах, нямах нито един приятел, от какъвто винаги съм чувствувал нужда през живота си. После, промяната на условията се бе извършила по такъв неочакван и ужасен начин, че бях останал дълбоко поразен. Росети, който единствен можеше да запълни празнотата на сърцето ми, бе останал далеч, зает с управлението на новата републиканска държава; така че беше ми невъзможно да се радвам на братската му дружба. Аз чувствувах нуждата от човек, който да ме обикне веднага и да бъде близо до мен; иначе моето съществуване ставаше непоносимо. Макар и да не бях стар, аз познавах достатъчно хората и знаех колко мъчно се намира истински приятел. Една жена! Да, една жена! Нали винаги съм я смятал за най-съвършеното създание? И каквото и да се приказва за жените, много по-лесно е да се намери любящо сърце сред тях.
Аз се разхождах върху предната част на палубтта на „Итапарика“, потопен в мрачните си мисли. След най-различни разсъждения, накрай стигнах до заключението, че трябва да си потърся жена, за да се изтръгна от досадното и непоносимо положение.
Случайно хвърлих поглед към няколкото прости и живописни жилища, разположени върху Бара, един възвисок хълм край входа на лагуната. Там, с помощта на бинокъла, който обикновено държах в ръка, когато се намирах на предната висока част на палубата, забелязах една млада жена. Заповядах да ме отведат на суша по посока към нея. Слязох от лодката и се отправих към къщите, дето я бях забелязал, ала не можах да я намеря. Но затова пък срещнах един тамошен човек, с когото се бях запознал наскоро след пристигането ни. Той ме покани да пием кафе у дома му. Влязохме и първото лице, което се изпречи пред мене, беше същото, което ме бе накарало да сляза от кораба. Беше Анита! Майката на децата ми! Другарката в живота ми през добрите и лошите дни! Жената, чиято смелост толкова пъти съм пожелавал за себе си! И двамата останахме захласнати и смълчани, гледайки се един друг като хора, които не се виждат за първи път и които търсят в чертите на лицето си да открият нещо, което да улесни паметта им.
Най-сетне я поздравих и й казах: „Ти трябва да бъдеш моя!“ Понеже говорех слабо португалски, произнесох отривисто настойчивите думи на италиански. Във всеки случай бях непреодолим в дързостта си. Аз бях свил възел, утвърдил решение, което само смъртта можеше да унищожи! Бях срещнал едно забранено, но скъпоценно съкровище!
Ако имаше вина в нашата връзка, тя беше всецяло моя. А вина имаше! Да! Две сърца се свързаха в безкрайна любов и разрушиха съществуванието на един невинен. Тя е мъртва! Аз съм нещастен. А за него е отмъстено! Да, отмъстено! Аз разбрах колко голямо зло съм сторил в деня, когато все още се надявах, че ще оживее, стисках ръката на един труп и плачех от отчаяние! Аз извърших голяма грешка — и грешката беше само моя!
ПАК КОРСАР
Трите кораба, въоръжени и предназначени за набег в Атлантическия океан, бяха „Рио Пардо“ — нов въоръжен кораб, на който бе дадено името на претърпелия корабокрушение, командуван от мене, „Касапара“, командуван от Григ и „Сейвал“, командуван от италианеца Лоренцо.35
Устието на лагуната Салта Катерина бе блокирано от неприятелски военни кораби. Измъкнахме се нощем, без да ни усетят, и се отправихме на север. Като стигнахме край Сантос, срещнахме една неприятелска корвета36, която ни преследва напразно в продължение на два дни. Без съмнение бразилските военни кораби не бяха командувани тъй добре, както при войната срещу Парагвай, иначе, при способен комендант, не ще и дума, нашите три нещастни малки кораба щяха да бъдат само за няколко часа унищожени, защото ние имахме всичко на всичко три малки оръдия — по едно на всеки кораб, докато неприятелската корвета, която беше истински военен кораб, разполагаше с двадесет големи оръдия.
35
Имената на трите малки военни кораба бяха имена на населени места, където републиканците имаха победи.