Сражението трая малко, но бе кръвопролитие. Не загинаха много хора, понеже малко имаше на борда; във всеки случай от офицерите на трите кораба само аз останах жив.
Цялата неприятелска ескадра влезе в лагуната, като откри адски артилерийски и пушечен огън. Облагодетелствувана от вятъра и от течението, които удвояваха бързината й, тя претърпя незначителни загуби. Хвърли котва на разстояние от нас колкото обстрела на оръдие, като продължи да ни обстрелва с оръдия, които имаха по-голям калибър от нашите.
Поисках хора от генерал Канабаро, за да мога да продължа сражението; вместо помощ, получих заповед да запаля трите кораба и да се оттегля на суша с хората си.
С тази мисия бях изпратил Анита, като й бях заповядал да не се връща на борда; но тя донесе лично отговора на генерала. Благодарение на чудното хладнокръвие на младата героиня, можах да спася военните припаси.
Понеже неприятелят продължаваше да ни обстрелва и бях почти сам, с голяма мъка можах да запаля нашия малък флот. При това трябваше да понеса печалното зрелище, каквото представляваше изгарянето на труповете на братята ми по оръжие, тъй като нямах възможност да ги погреба по друг начин или да им отдам почестите, които заслужаваха.
Вече се спускаше нощ, когато събрах оцелелите си другари и потеглих на опашката на отстъпващата дивизия към Рио Гранде, по същия път, който преди няколко само месеца бяхме преминали, изпълнени с надежди и окриляни от победата.
ВОЕНЕН ЖИВОТ НА СУША; ПОБЕДА И ПОРАЖЕНИЕ
Сред не малкото превратни събития в бурния си живот аз съм имал и хубави моменти: такъв беше моментът, когато начело на малко хора, оцелели от много битки и които заслужено можеха да бъдат наречени смели, яздех на кон, придружен от любимата си жена, достойна за всеобщо възхищение, като навлизах в едно поприще, което ме привличаше повече от морското. Що от туй, че имах само дрехите, които бяха на гърба ми, и че служех на една бедна република, която не можеше да даде никому нито петаче?
Аз имах една сабя и една карабина, прикрепена напреки на предната част на седлото. Моето съкровище беше моята Анита, запалена не по-малко от мене от каузата на народите и от авантюристичния ни живот. Тя гледаше на сраженията като на играчка и на трудностите на походния живот като на развлечения; тъй че каквото и да се случеше, бъдещето ни се усмихваше щастливо и колкото по-диви ни се представяха пустинните американски пространства, толкова по-приятни и по-красиви ни изглеждаха те. После, струваше ми се, че съм изпълнил дълга си в различните и опасни военни акции, в които бях взел участие, и че съм заслужил уважението на войнствените синове на Рио Гранде.
И тъй, ние отстъпихме до Лас Торес, граница на двете области, където спряхме на стан. Неприятелят се задоволи да завладее лагуната и не продължи да ни преследва.
Обаче комбинирано с корпуса на Андреа, дивизията „Акуна“ напредваше по Сера (планини и гори). Дошла от провинцията Сан Паоло, за да отреже отстъплението ни, тя се насочваше към Чима да Сера, окръг в планините, принадлежащ на областта Рио Гранде.
Притиснати от превишаващите ги сили, серанците поискаха съдействие от генерал Канабаро и той подготви в тяхна помощ една експедиция под заповедите на полковник Теиксейра. Ние участвувахме в експедицията. Присъединени към серанците, командувани от полковник Арана, ние сразихме при Санта Витория дивизията „Акуна“. В реката Пелотас загина неприятелският генерал, а по-голямата част от войската му ни се предаде.