Тая победа постави под властта на републиката трите окръга Лагес, Вакария и Чима да Сера. След няколко дни влязохме ликуващи в Лагес (януари 1840).
Между това нахлуването на неприятеля бе повдигнало монархическото движение в Мисионес и монархическият полковник Мело бе увеличил в тая област корпуса си на около петстотин кавалеристи.
Генерал Бенто Мануел, комуто бе възложено да се сражава с него, се бе задоволил да изпрати подполковник Портинос, който, като не разполагал с достатъчно сили, се ограничил само да наблюдава Мело, който се отправил към Сан Паоло. Нашата позиция и нашата сила ни позволяваха не само да се противопоставим на минаването на Мело, но и да го сразим. Ала съдбата не поиска така.
Понеже полковник Теиксейра не беше уверен дали неприятелят ще дойде през Вакария или по другия път, наречен Коритабани, раздели силите на две: полковник Арана, с най-добрата част от кавалерията, изпрати във Вакария, а той с пехотата и с част от кавалерията, съставена предимно от пленници при Санта Витория, потегли към Коритабани; тъкмо към тая част се отправи и неприятелят.
Разделянето на силите ни излезе за нас фатално. Скорошната наша победа, смелият характер на нашия началник и на републиканците изобщо и получените сведения за неприятеля, според които силите и духът му не бяха на особена висота, ни накараха да го подценим извън всяка мярка. След тридневен поход стигнахме в Коритабани и се спряхме на стан на известно разстояние от прохода Маромба, откъдето предполагахме да пристигне неприятелят. На тоя проход и на други места поставихме да бди стража.
Към полунощ охраната на прохода бе нападната от неприятеля с такава ярост, че едва има време да отстъпи, като размени няколко изстрела. От тоя момент до зори стояхме с всичките си сили готови за сражение.
Неприятелят не закъсня да се появи; преминал реката с всичките си хора, той се бе наредил също тъй в боен ред. Всеки друг на мястото на Теиксейра, веднъж забелязал превъзходството на неприятеля, би изпратил веднага да повикат полковник Арана, като се погрижи да задържи неприятеля до пристигането му. Но пресмелият републиканец се побоя да не му избегне неприятелят и да изгуби случая да го бие. Следователно — в пристъп! Въпреки благоприятната позиция на неприятеля!
Използувайки неравността на терена, Мело бе подредил първата си бойна линия върху един доста висок хълм, пред който имаше дълбока долина, осеяна с гъсти храсталаци, които спъваха движението; на фланговете си той бе прикрил няколко взвода кавалерия, които ние не виждахме. Теиксейра заповяда да го нападнем в пехотна верига, като използуваме препятствията на долината. Когато пристъпихме към нападението, неприятелят се престори, че отстъпва, но докато нашата верига, преминала долината, го преследваше със залпове, тя бе нападната отстрана от един скрит ескадрон, който я принуди да отстъпи в безредие към основното ядро на войската ни.
Подсилена, веригата се отправи с повече решителност срещу врага, който най-сетне започна да отстъпва, като остави един труп на полесражението. Малко бяха ранените и от двете страни, понеже и от двете страни малко хора взеха участие в битката. Между това неприятелят се оттегляше бързо и ние го преследвахме непрекъснато.
Двете кавалерийски вериги — на нашия авангард и на неприятелския ариергард - водеха схватки, и то на едно разстояние от около девет мили. Естествено пехотата бе останала много назад. Неприятелят се възползува от това положение.
Когато нашият авангард стигна височината на прохода Маромба, нашият командир Джачинто изпрати пратеник до полковника, за да го уведоми, че неприятелят минава брода и че вече ганадо39 и каваладос40 са на другата страна - признак, че неприятелят продължава да се оттегля. Смелият Теиксейра не се поколеба нито за миг и заповяда нашите кавалерийски взводове да препуснат, за да могат да нападнат неприятеля от височината на прохода и да го унищожат; на мене също тъй заповяда да направя последно усилие с пехотата, за да го следвам. Хитрият Мело бе маневрирал, за да ни заблуди: той бе заповядал неговите взводове да се движат много бързо, за да ги откъсне от погледа ни, и когато стигнал близо до реката Коритабани, заповядал да прекарат на другия бряг воловете и конете, а войската наредил вляво от нас, зад хълмове, които я скриваха напълно. Като видял, че нашата пехота е много надалеч, той оставил един взвод за защита на веригата от стрелци и се върнал назад, от лявата ни страна, под прикритието на високите хълмове. След един обход отляво той нападна един след друг нашите взводове в двата фланга и ги унищожи напълно. Нашият взвод в подкрепа на веригата ни, която преследваше неприятеля с копия, пръв забеляза грешката, по понеже нема време да направи обход, сподели участта на всички други. Същото се случи с всички, въпреки смелостта на Теиксейра и на няколко много храбри офицери от Рио Гранде: и в късо време нашата кавалерия представляваше стадо от бягащи овце.
39
Ганадо — малко стадо от волове и крави, използувани за храна на хората, които не носят хранителни припаси.
40
Каваладос — резервни коне, необходими в ония земи, където по-голямата част от войската е кавалерия. Всеки войник е длъжен да има три коня, от които двата са резервни.