Неприятелят ни потърси на следния ден, но не ни намери, понеже бяхме далеч. Денят на сражението беше ужасен, поради напрежението, лишенията и трудностите; но докато се биехме, ние не можехме да мислим за друго. В гората, където липсваше обикновената храна, месото, ние бяхме изправени пред много голяма мъчнотия и в продължение на четири дни трябваше да се храним с корени. После, не се поддават на описание усилията ни да си проправим път там, където липсваха пътеки и където несравнимо буйната и мощна природа издига под грамадните борове на безкрайната гора гигантската такуара (тръстика или бамбук). Остатъците от това растение, натрупани върху остатъците на другите растения, образуват една непреодолима постилка, която може да погълне и погребе всеки, който стъпи непредпазливо върху нея.
Мнозина от другарите се обезсърчаваха, някои избягаха и трябваше отново да ги съберем и да им внушим енергично, че е по-добре да проявят открито волята си ще ни придружават ли или не, и че ония, които искат да си вървят, са свободни. Това разрешение беше много ефикасно — от тоя момент бягствата престанаха. На петия ден от сражението стигнахме при входа на пикадата (просека), която водеше за Лагес, където намерихме една къща. Заклахме два вола и наситихме глада си. В тая къща пленихме двама души, които се числяха към същия неприятел, който ни беше разбил. След това потеглихме за Лагес, където пристигнахме в един дъждовен ден.
ПРЕСТОИ В ЛАГЕС. СЛИЗАНЕ ОТ СЕРА И СРАЖЕНИЕ
Лагес, който ни бе посрещнал радушно като победители, при известието за провалянето ни при Коритабани бе променил знамето и неколцина по-решителни мъже бяха установили отново монархическата система. При появяването ни последните избягаха и понеже по-голямата част от тях бяха търговци, и при това най-богатите, оставиха ни складовете си претъпкани с всякакви стоки. Благодарение на тях ние се снабдихме с нужното и подобрихме положението си.
Между това Теиксейра писа на Арана да се съедини с нас, а по същото време дойде известие и от подполковник Портино, който бе изпратен с колоната си от генерал Бенто Мануел41 да преследва същата оная войска на Мело, която ние бяхме срещнали злополучно при Коитабани.
В Америка аз бях в услуга на делото на народите, и то искрено, както навсякъде съм се борил против деспотизма. Привърженик на републиканската система, отговаряща на наклонностите ми, аз бях противник, пак поради наклонностите си, на противоположната система. Вместо да мразя хората, аз по-скоро ги съжалявах, като стигнах до причините на злото, т.е. до себелюбието на нещастната ни природа. При това днес (1851 г.), далеч от театъра, където станаха събитията, които описвам, аз мога да ги разкажа спокойно и може да ми се вярва, че съм безпристрастен. И тъй, аз твърдя, че тия синове на Континента42 бяха извънредно храбри и нашата окупация на Лагес беше много смела, окупация която продължихме няколко дена, готови да се защищаваме срещу десет пъти по-силен от нас неприятел, при това победител, от когото ни делеше само реката Каноас, която не можехме да защитим с много отдалечените си спомагателни части.
Много дни минаха, преди да пристигнат Арана и Портино. През това време ние държахме нащрек неприятеля с шепа хора. Щом пристигнаха поменатите подкрепления, ние потеглихме решително срещу врага, който не прие сражението и се оттегли към областта Сан Паоло, откъдето трябваше да му дойдат значителни подкрепления в пехота и кавалерия.
Тук ние почувствувахме недостатъка, от който страдаше изобщо републиканската войска: думата ми е за нежеланието на войниците да стоят под знамето, щом сраженията не са непосредствено предстоящи — порок, който се чувствувал и във войската на Вашингтон, и във всяка войска, в която истинската дисциплина на воина на свободата не се цени. Тая дисциплина, която трябва да произтича от съзнанието за дълг, е много различна от принудителната дисциплина на войника на деспотизма. В тоя случай войникът или е грабнат на сила от семейството му и е принуден да се подчинява на някой господар в един или друг престъпен акт, който му бъде заповядан, или пък е наемен войник, продал душата и тялото си на тоя, който му плаща, и е разположен по природа да извърши действия, от които би се срамувал дори един вълк. Воинът гражданин, принадлежащ към един свободен народ, отива под знамената, когато го призоват, защото отечеството му е заплашено от насилници. Той дава доброволно своя живот в защита на страната си и на близките си и оставя войската само когато опасността е минала и когато е освободен от началниците си.
42
Континент — име, дадено вероятно от откривателите на просторната и хубава област Рио Гранде дел Суд, тъй като има друга област със същото име на север от Бразилия.