Когато в 1859 г. Сардинското кралство и Франция обявиха война на Австрия, Гарибалди наново събра хиляди доброволци около себе си и предприе победоносно настъпление в Ломбардия. Снет от командуването главно поради изключителната си популярност сред народа, Гарибалди застана начело на въстаническото движение в Средна Италия, в резултат на което херцозите на Парма, Модена и Тоскана бяха изгонени. Когато пък почнаха вълнения в Сицилия, Гарибалди със своите хиляда червеноризци се отправи по море от Генуа за Сицилия, дигна масите на въстание и бързо ликвидира с Неаполитанското кралство. Но поради слабостта на републиканците Средна Италия и Неаполитанското кралство бяха присъединени към Сардинското кралство. Рим обаче остана под властта на папата, пазен от френски корпус. Гарибалди продължи борбата против папата и неговите крепители, но безуспешно. Италия в края на краищата беше освободена и обединена, но, както отбеляза Ленин, това не беше „революционно-демократическа Италия“ на Гарибалди.
Гарибалди не беше теоретик на революцията. Но свързан най-близко с народните маси, заявявайки често: „Аз съм работник, произхождам от работници и се гордея с това“. Гарибалди, както изтъква Енгелс, проявяваше винаги верен инстинкт при всички критически моменти. При отбраната на Римската република той предлагаше да се подхване партизанска война и да се дигнат селяните на борба извън обсадения Рим. Но дребнобуржоазният революционер Мацини не възприе този единствено правилен път за успешния изход на революцията. Гарибалди - борецът-интернационалист - правилно прозря, че Френско-пруската война от 1870/71 г. се превръща в отбранителна за Франция война и отиде да се бие срещу прусаците. Гарибалди с възторг приветствува Парижката комуна и нарече Първия интернационал „слънце на бъдещето“. Маркс и Енгелс с право виждаха в Гарибалди велик революционен демократ, герой от античен стил, способен да върши чудеса и извършващ чудеса.
Силата и обаянието на Гарибалди произтичат от неговата изключителна човечност, от неговата готовност да жертвува живота си в защита на поробените и експлоатирани народни маси, дето и да се намират те. Затова в отредите на Гарибалди са се сражавали и не малко революционери-чужденци - руси, поляци, чехи, унгарци и др. В гарибалдийските отреди са участвували и немалко българи. Гарибалди със своя пример оказа огромно влияние върху освободителните движения в много страни. Неговото дело предизвика възхищението на прогресивната руска интелигенция начело с великите руски революционни демократи Херцен, Чернишевски и др. Самоотвержената борба на Гарибалди служеше за пример на нашите революционери от преди Освобождението. Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и др. добре познаваха неговото велико дело и благоговееха пред него.
Героическият образ на Гарибалди, както отбелязва Георги Димитров, вдъхновяваше народните маси в борбата против фашизма. Италианските интербригадисти в Испания нарекоха своята бригада с името на своя народен герой и следвайки неговия пример, смело воюваха против фашистите. Много партизански отреди, организирани от Италианската комунистическа партия по време на Втората световна война за борба против италианските фашисти и германските хитлеристи, носеха също така името на Гарибалди. Портретът на Гарибалди беше емблема на Народния фронт в Италия по време на парламентарните избори в 1948 г.. И днес демократичните сили в Италия начело с Италианската комунистическа партия следват славните революционни традиции, завещани от великия Гарибалди.
Проф. Туше Влахов
ПРЕДГОВОР
8 юли 1872 г.
През бурния си живот, изплетен от добро и зло, какъвто, вярвам, е животът на повечето хора, винаги съм търсил доброто за себе си и за другите. И ако някога съм сторил зло, не ще и дума, сторил съм го неволно. Винаги съм мразил тиранията и лъжата с дълбокото убеждение, че от тях главно произтичат злините и покварата на човешкия род.
Поради това бях и републиканец, тъй като тая система е системата на честните хора, нормалната система, желана от мнозинството и следователно неналожена с насилие и измама. Толерантен, неспособен да наложа със сила своето републиканство — например на англичаните, щом те са доволни от управлението на кралица Виктория. Републиканец, но все по-убеден в необходимостта от една честна и временна диктатура над ония народи, които като Франция, Испания и Италия са жертва на най-пагубна изтънченост и педантичност.