За господин Арена, третия ми учител по италиански, краснопис и математика, пазя скъп спомен. Ако имах повече съзнание и ако можех да прозра бъдещите си отношения с англичаните, щях да изучавам по-усърдно езика им втория си учител, отец Джиом, свещеник без предразсъдъци и много добре запознат с хубавия език на Байрон.
Винаги съм изпитвал угризение, че не съм изучавал английски както трябва, когато съм могъл, угризение, което се пораждаше отново при всяко обстоятелство, когато съм се озовавал с англичани. На тоя трети светски учител, господни Арена, дължа малкото, което знам, и ще пазя за него винаги скъп спомен, особено задето ме посвети в родния ми език и в римската история.
Недостатъчното изучаване на родната история е общ недостатък в Италия и особено в Ница, пограничен град и за нещастие много пъти попадал под френско владичество.
В този мой роден град до към средата на века (1849) малцина знаеха, че са италианци. Големият приток на французи, наречието, което прилича толкова на провансалския език, и нехайството на управниците ни към народа тласкаха гражданите на Ница към пълно патриотично безразличие и най-сетне улесниха поповете и Бонапарт да откършат тоя красив клон от дървото-родина през 1860 г.
И тъй, малкото, което зная, дължа на учителя си Арена, който ме запозна с нашата история, и на по-големия си брат Анджело, който от Америка постоянно ме подтикваше да изучавам родния език, най-хубавия между всички езици.
Аз ще завърша този първи период от живота си с кратко описание на една случка, която бе, тъй да се каже, въведение в бъдещите ми приключения.
Уморен от училището и отегчен от заседналия живот, един ден предлагам на някои мои другари да избягаме в Генуа, без да имаме някаква определена цел — ей тъй, просто да си опитаме късмета. Речено—сторено; вземаме една лодка, снабдяваме се с храна и риболовни уреди и тръгваме на изток. Вече бяхме стигнали Монако, когато един корсар, изпратен от баща ми, ни настигна и ни върна засрамени в къщи. Един духовник бе разкрил бягството ни. Чудни неща стават по света: един бъдещ поп допринася може би за спасението на живота ми, а пък аз съм толкова непризиателен, че преследвам безпощадно нещастните попове. Във всеки случай, попът е измамник, а пък аз благоговея пред истината.
МОИТЕ ПЪРВИ ПЪТУВАНИЯ
О, как всичко е разхубавено от младостта, изгаряща от нетърпение да се впусне в неизвестни приключения! Колко хубава беше ти, о „Констанца“1, върху която трябваше да преплавам за първи път Средиземно море и после Черно море! Твоите широки бордове, твоите гъвкави мачти и твоята пространна палуба ще останат завинаги отпечатани във въображението ми. С каква прелест се поклащаха твоите моряци от Сан-Ремо, тъй сходни с типа на нашите смели лигурци!2
С каква наслада слушах техните народни песни, техните хармонични хорове! Те пееха тогава за любов и ме разнежваха, и опиваха, въпреки че това чувство за мен тогава беше без значение. О, да ми бяха пели за отечеството, за Италия, за робството, за нетърпимостта! Но кой ги бе научил да бъдат италиански родолюбци, воини, на човешкото достойнство? Кой ни е казвал на нас, младите, че съществува Италия, нашето отечество, което трябва да освободим? Кой? Поповете ли, единствените наши учители?! Ние бяхме израснали като евреите! И като единствена награда и цел в живота бяха ни посочили златото.
Моята натъжена майка ми приготви необходимото за пътуването до Одеса с малкия кораб „Констанца“, чийто капитан Анджело Пезанте беше най-добрият морски капитан, какъвто съм срещал в живота си.
Пътуванията до Одеса са станали толкова обикновени, че не намирам за необходимо да описвам своето.
Второто пътуване, вече до Рим, направих с баща си на борда на нашата тартана3 „Санта Репарата".
Рим! Той трябваше да се разкрие пред мене като столица на един свят, а в действителност беше столица на най-омразната секта. Столица на един свят, с внушителните си безкрайни развалини, дето се намират светините на онова, което е било най-велико в миналото; сега столица на сектанти, а някога последовател на справедливостта и освободител на робите, основател на човешкото равенство, облагородено от него, благословен от безброй поколения, чиито свещеници са били апостоли на правото на народите, а днес са изродени дотолкова, че са станали истински бич за Италия, която са продали на чужденеца седемдесет и седем пъти.
Не! Рим, който откривах в младежкото си съзнание, беше Рим на бъдещето4 Рим, в който винаги съм вярвал: при корабокрушение, на умиране или когато ме прогонваха във вътрешността на американските гори. Рим — градът на възродителната идея на един велик народ.