О, тогава Рим ми стана по-скъп от всичко друго на света. И аз го обожавах с всичкия пламък на душата си. Обожавах го не само в гордите твърдини на вековното му величие, но и в най-незначителните му останки. В сърцето си носех голямата си любов към Рим, която разкривах само тогава, когато можех пламенно да го възхваля.
Вместо да отслабне, моята любов към Рим се засили още повече, когато бях далеч от него и в изнание. Често, много често се опивах от мисълта да го видя пак. За мене Рим е Италия и смятам, че Италия е възможна само в плътното единство или във федерирането на пръснатите й части. Рим е символ на единна Италия, под каквато и форма да я желаете. И адското дело на папството се състоеше в това, че то я държеше морално и материално разделена.5
ДРУГИ ПЪТУВАНИЯ
Аз пътувах още няколко пъти с баща си, после пътувах до Калиари с капитан Джервино на бригантина6 „Енеа“.
През последното пътуване бях зрител на едно ужасно корабокрушение, споменът за което е незаличим в паметта ми. На връщане от Калиари бяхме стигнали нос Ноли; с нас плаваха няколко кораба, между които един каталонски фелук7. От няколко дни духаше югозападен вятър и морето бе много развълнувано; после вятърът се разрази с такава ярост, че ни накара да спрем във Вадо, понеже беше опасно да влезем в пристанището на Генуа при такъв ураган.
Фелукът отначало плаваше чудесно и се държеше тъй, че караше нашите най-опитни моряци да казват, че било за предпочитане човек да се намира на борда му. Но скоро трябваше да ни се представи най-печалната гледка. Една страшна вълна обърна кораба и ние видяхме само няколко души да простираткъм нас ръце и след миг да изчезват във втора, още по-страшна вълна. Катастрофата стана откъм десния ъгъл на задната част на кораба ни, следователно ние не можехме да помогнем на нещастните корабокрушенци. Корабите, които идваха след нас, също тъй не можеха да им помогнат, понеже морето беше страшно развълнувано и загинаха девет члена от едно и също семейство (че са били от едно семейство научихме по-късно).
При тази тъжна гледка в очите на по-чувствителните бликнаха сълзи, които бързо изсъхнаха при мисълта за смъртната опасност.
От Вадо проплавахме до Генуа и после до Ница, дето начевах редица пътувания на Изток и другаде с кораби на къщата Джоан.
Пътувах до Гибралтар и Канарските острови. После се впуснах в пътувания на Изток. При едно от тези пътувания се разболях в Цариград. Корабът отплава и понеже болестта продължи повече, отколкото се предполагаше, изпаднах в затруднения. Но в каквито и да било затруднения и опасности да съм попадал, никога не съм падал духом. Аз имах щастието да срещна хора, които проявиха благосклонен интерес към участта ми. От тях няма да забравя никога госпожа Луиджи Совайго от Ница, една от ония жени, които са ме карали да казвам толкова пъти, че жената е най-съвършеното създание — въпреки предубежденията на мъжете. Майка, образец на майките, тя създаваше щастието на своя превъзходен съпруг и на достойните си за обич деца, които възпитаваше с несравнима доброта.
Войната между Русия и Турция допринесе за удължаването на престоя ми в Цариград. По онова време ми се случи за първи път да стана домашен учител, по предложение на доктор Диего, който ме представи на вдовицата Тимони.
Влязох в дома на госпожа Тимони като учител на три деца. Този период на спокойствие използувах да се позанимая с гръцки, който после забравих както и латинския, който бях учил в ранните си години.
По-късно продължих пътуванията си по море на кораба „Ностра синьора деле грацие“. Този кораб бе първият, който командувах като капитан от Гибралтар на връщане за Цариград.
Няма да споменавам останалите си пътувания на Изток, понеже при тях не ми се случи нещо забележително.
Възлюбил пламенно родината си още от ранните си години и изпълнен с негодувание срещу робството и, аз желаех от все сърце да се посветя в тайните на борбата за нейното освобождение. Затова търсех навсякъде книги, съчинения, в които се разглежда въпросът за италианската свобода и се говори за лица, посветили се на нея. При едно мое пътуване до Таганрог аз се срещнах с един млад лигурец, който пръв ми даде някои сведения за вървежа на нашите работи.
Навярно Колумб не е изпитал при откриването на Америка такова задоволство, каквото изпитах аз, когато научих кой се занимава с освобождението на отечеството.
5
Такива са били винаги схващанията ми, написани през 1849 г. и възпроизведени днес, през 1871 г.