Росети отпътува за Монтевидео да уреди нашите работи. Аз останах със сумаката осем дни, след което нашият кръгозор започна да се смрачава и работата ни можеше да завърши трагично, ако управителят на Малдонадо беше по-малко добър и аз — по-малко щастлив.
Аз бях уведомен от същия, че не само не се признава риогранденското знаме, но че била пристигнала формална заповед за задържането на кораба и мене. И трябваше да опъна платна при силен североизточен вятър и да се отправя почти без цел във вътрешността на реката Рио де ла Плата. Преди да отплавам, едва успях да кажа на един познат, че се отправям към Джезу Мария в баранкасите11 на Сан Грегорио, на север от Монтевидео, дето ще чакам да науча какво са решили Росети и нашите приятели от столицата.
Пристигинахме в Джезу Мария след мъчително плаване, като рискувахме да претърпим корабокрушение поради едно от онези непредвидени обстоятелства, от които често зависи животът на много хора.
Като научих в Малдонадо за заповедта за задържането ми, останах замалко на суша да довърша някои работи, и понеже твърде нямах доверие в благосклонността на управителя, изпратих заповед на борда да приготвят оръдията. Заповедта ми била изпълнена веднага; по случило се тъй, че оръдията, извадени от трюма, били поставени в една стаичка близо до носа на кораба.
Понеже подготовката за отплаването ни стана набързо, никому не мина през ум, че оръдията са на такова място, дето могат да повлияят върху компасите. За щастие, на мене не ми се спеше. Вятърът се беше разразил в буря и застанал на завет до кормчията, аз наблюдавах с опитно око брега, простиращ се между Малдонадо и Монтевидео, който е много опасен поради скалите си, вдадени във водата.
Беше през времето на първата смяна на караула, т.е. между осем и дванадесет часа. Нощта бе тъмна и бурна. Обаче за око, свикнало да търси земята, не беше трудно да забележи брега, още повече, че той ми се показваше все по близо, въпреки че бях заповядал на кормчията един румб на компаса, който трябваше да ни отдалечи от него.
„Орза упа куарта, орза ун'алтра куарта“12 и, струва ми се, че куартите бяха станали вече четири или пет, а въпреки това все повече се приближавахме към брега. Към полунощ караулът от предната част на кораба извика: „Земя!“ Хубава земя! За няколко минути ние бяхме обгърнати от ужасни вълни и от водата се показаха тъмните и страхотии глави на скалите, вдадени в реката. Нямаше възможност да ги заобиколим. Опасността беше огромна и неизбежна. Оставаше само едно: да се пуснем в празнините между скалите и да потърсим изход. Аз не загубих присъствие на духа: качих се на тринкетния пенон13 и с всичката сила на гласа си на двадесет и осем годишен мъж започнах да направлявам движението на кораба към ония точки, които ми изглеждаха по-малко опасни, като същевременно командувах необходимите маневри.
Бедната „Луиза“ беше обгърната от бесните вълни, които се разбиваха на палубата с такава ярост, с каквато се разбиваха и о скалите. Пред очите ми се откри ново зрелище: много акули, не обръщайки внимание на бурята, се въртяха около кораба и си играеха като деца сред нацъфтяло поле. Ала техните черни глави, черни като скалите, които ни обграждаха, както и някои заплашителни прояви дори в игрите им не навяваха твърде спокойствие. Във всеки случай, страшната опасност от скалите не ми позволяваше да мисля за друго. Щеше да бъде истинско чудо, ако успеехме да се измъкнем от този лабиринт. Ако корабът се удареше о някоя скала, това значеше да стане на парчета.
Както вече казах, стигнахме при нос Джезу Мария, до баранкасите на Сан Грегорио, на около четиридесет мили от Монтевидео към вътрешността на Ла Плата. Едва тогава научих, че оръдията били извадени от трюма и поставени в една стаичка до компасите.
При Джезу Мария - нищо ново. Росети, заплашен от управлението на Монтевидео, бе принуден да се скрие, за да не бъде запрян, и следователно не можеше да се занимава с нас. Хранителни припаси липсваха; нямахме лодка да слезем на брега, а пък трябваше по някакъв начин да бъде задоволен гладът на дванадесет души. Аз бях забелязал на разстояние около четири мили от брега една къща и реших да сляза на суша върху една маса, като на всяка цена занеса хранителни припаси на борда. Поради памперо14 приближаването на брега беше трудно дори и с лодки.
Пуснахме двете котви на много близко разстояние от брега, което в друго време не бихме си позволили, ала при този случай то ни беше необходимо, за да можем да се върнем на борда с една масичка, прикрепена върху две бъчвички.
12
„Орза една куарта, орза още една куарта“. Куарта — една тридесет и втора част от цялата окръжност на компаса. Орза означава да се плава повече срещу вятъра, който ни тласкаше към брега надясно.
13
Тринкетен пенон — водоравна върлина, която държи платното върху първата мачта на предната част на кораба.
14
Памперо — най-страшният вятър за левия бряг на Рио де ла Плата, името на който произлиза от Пампасите, безкрайни наносни равнини на десния бряг.