(Joseph Anton Schneiderfranken)
DAS GEBET МОЛИТВАТА
Мистерията на молитвата..............................7
Търсете, и ще намерите!..............................17
Искайте, и ще ви се даде!............................31
Хлопайте, и ще ви се отвори!.....................49
Духовно обновление...................................63
Така се молете!............................................87
НА ВАС,
КОИТО ИСКАТЕ ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА СЕ МОЛИТЕ!
***
Както възвестява осветеното от времето Писание, учениците на мъдрия дърводелец, на възвишения „Раеви“ от Назарет, отишли веднъж при него с молбата:
«Господи, научи ни да се молим\»
Тогава, както свидетелствува древният текст, единородният с Бога Учител на Живота ги посъветвал да не редят вече машинално, като незнаещите, традиционните дълги литании, а да употребяват само онези чудно хубави, прости думи, които и до днес са на устата на всички изповядващи — или мислещи, че изповядват в една или друга форма — проникнатото от любов учение на величавия Богочовек.
Но въпреки това и до ден днешен премалцина умеят истински да се „молят“, а още по-рядко се среща човек, който да е схванал какво означава да се „молим“ по възвишения и свят начин, посочен от изпълнения с любов Учител.--
Наистина думите, които той — както разказва древният текст — е дал на учениците си, се знаят, — но и тези думи се „редят“ днес също така машинално, както навремето и другите, не особено ценени от него молитви. —
Молитвата си остава все така лишена от святост, колкото и елейна да е интонацията, с която се произнасят съдържащите се в нея думи, — дори и най-благоговейната медитация върху разкриващия се пред разума смисъл не прави още от повтарянето на тези величави слова истинска „молитва“.---
Ето защо отново е станало, изглежда, необходимо да се разясни какво всъщност представлява истинският „молитвен“ процес, — как думите на човешката реч могат да се подредят в „молитва“ и каква дълбока тайна се крие в молитвата!
Свещеното изкуство на древните жреци да създават „молитви“ и да се „молят“ истински е почти забравено днес, а там, където са се запазили все още някакви следи, то се изпълнява механично, бездушно или суеверно. —
Но дори и онези, които все още си мислят, че се молят, възприемат молитвата просто като молба към Божеството, като израз на признателност или на възхвала; те вече не знаят, че всички тези неща могат наистина да бъдат съставна част на молитвата, но съвсем не изчерпват нейната същност.--
На никого не му идва наум, че и най-красивите думи на възхвала, на благодарност или на молба трябва да бъдат първо включени в един истински „молитвен“ акт, преди да се превърнат в „молитва“. —
Че „Бог“ е достъпен за нас единствено в нас самите, — че само най-дълбоко вътре в нас може да се „прероди“ в безкрайнократно, индивидуално самосътворение Живецът на чистото, вечно Битие: — това е първото нещо, което трябва непременно да се разбере от всеки истински решен да се научи да се „моли“! —
В същото време трябва да му е напълно ясно, че на предвечния „Отец“ — каквото и тълкуване да влага вярващият в тази дума — е безкрайно чужд човешкият стремеж към признание или възхвала, — би било направо светотатство да се мисли, че Живецът на Битието очаква да бъде горещо „помолен“ от човеците, за да се „смили“ в края на краищата над тях, — защото „ молбата“ като част от истинската молитва няма абсолютно нищо общо с просешката нагласа, с която толкова хора се обръщат към „Бога“ на своето въображение.--
Подчертавам изрично думите за „Бога“ на въображението, тъй като голямото мнозинство от хората не отиват за съжаление по-далеч от това порождение на своята представна способност, понеже поради недостатъчна или просто неправилна осведоменост смятат, че пътят към Бога извежда наистина нагоре, но във всички случаи е насочен навън. —