Трудно би било да се разбере как изобщо са възможни подобни безумства, ако голяма част от търсещите не намираха за прекалено просто и недостатъчно екстравагантно онова, което всъщност се иска от тях, тъй като те изпадат в екзалтирана доверчивост само ако бъдат изправени пред най-абсурдни неща.--
Всяко отзивчиво към човешките неволи сърце е направо потресено от тези гибелни заблуди и е готово да направи всичко за спасяването на подведените клетници, но неговата готовност да окаже помощ е просто неуместна в случая.
То може само да предупреди онези, които не са все още подведени, и да назове с истинските им имена нещата, за които те може би са вече чули. Може да се опита единствено да посочи, че евангелският обет няма абсолютно нищо общо с всички тези причудливи и явно измислени „упражнения“.
Според вложения в заветните слова смисъл хлопането“ означава „молитва“ на дело и който не се проникне от това убеждение, напразно ще чака да му бъде „отворено“!--
Никой не бива, от друга страна, да си въобразява, че „отварянето“ в евангелския смисъл е някакво внезапно разкриване на неподозирано духовно великолепие, — незабавно откровение на най-съкровена премъдрост, — мигновено и широко разтваряне на всички храмови двери, — рязко дръпване на завесата, пазеща Све-тая светих от погледа на непризвани!
И Храмът на Вечността си има своите преддверия и новопосветеният има всички основания да се смята щастлив, ако бъде допуснат да встъпи — образно казано — в най-външното от тези преддверия...
Който идва с големи претенции, смятайки се за достоен да влезе, ако не направо в Светая светих, то поне в най-близките до нея капели, нему положително няма да бъде „отворено“ и той няма да получи достъп дори до преддверията. —
Ала никой тук не е „жертва на несправед-ливости!
Тук нищо не зависи от нечий произвол!
Всичко е подчинено на духовен Закон и този „Закон“ не е нещо измислено, а необходимо следствие на духовния Живот, неотменим като самото Божество, чиято природа и същност той разкрива за зналците, добили „познание“ чрез неговото съблюдаване!--
Наистина и Божеството е пак в самия човек, — наистина в най-съкровените дълбини на човека е издигнат величавият му Храм, — и наистина „БОГ“, каквото и тълкуване да се влага в тази дума, може да се постигне и почувствува само в най-вътрешните дълбини на човешката душа!
Ала повечето хора не подозират дори какви безкрайни широти обхваща собствената им, винаги трептяща във вечен ритъм „душа“! —
Повечето не подозират какви неизмерими пространства лежат между собственото им съзнание и съзнателното битие Божие, макар че „Бог“ ги изпълва и че те имат своя живот единствено в „Бога“.---
В своето въображение те са „на ти“ с Бога, без изобщо да осъзнават колко кощунствена е тази представа.--
Трудно е наистина да им се внуши, че Бог — като божествен Живот — е наистина най-близък до тях, — но като съзнателно Битие божие той е неизмеримо отдалечен, — че се налага в самите тях да бъде издигната една
„Иаковова стълба“, по чиито стъпала трябва първо да се спуснат и да си подадат ръце всички „чинове“ на сияйните духовни йерархии, за да може съзнанието на земния човек да преживее будното си свързване с вечното, невъобразимо, съзнателно Битие божие, без да се бои от гибел.---
Глупаво душевно високомерие кара някои да си въобразяват, че нищо не бивало да застава между Бога и човека, — но единственият достоен отговор на тази надута претенция е молбата: «Прости им, Господи, защото те не знаят как те оскърбяват!»--
Затова, който наистина иска да му бъде „отворено“, стига с целия си живот, с всички свои земни дела и постъпки решително да „хлопа“, нека не очаква, че „Бог“ — в каквато и форма да вярва той в Бога — ще стои, като вечно Праби-тие, на дверите, за да му „ отвори“ сам!--