Който е решен истински да „хлопа“, трябва преди всичко да изпитва поне дотолкова благоговение пред Божеството, че да се чувствува без-
мерно щастлив, ако склони да му „отвори“ — образно казано — дори и последният божи служител в Храма...
Никой друг така и няма да отвори за истински молещия се онова, което единствено в самия него може да бъде „отворено“!
*
ДУХОВНО ОБНОВЛЕНИЕ
Ако някой вярва, че чрез истинската „молитва“ може да се стигне до духовно обновление на цялото земно човечество, тази вяра съвсем не е лишена от основание!
А тъй като „човечеството“ тук, на земята, не е нищо друго освен съвкупност от голям брой отделни човеци, такова обновление може да стане единствено чрез индивида, ето защо ние няма да се губим в цялото, а ще говорим тук само за отделния човек, понеже иначе той би бил твърде много ощетен.
Ако някъде на тази земя съществува макар и един-единствен човек, готов и решен да обнови себе си чрез истинска „молитва“, това представлява голяма придобивка и за цялото човечество, тъй като ние, хората, не се намираме изолирани един от друг в някакво празно пространство: потокът от добри или лоши импулси, преминаващ през отделния човек, се разпространява по-нататък и през всички човешки души дори ако живеят и работят на другия край на земята, все едно дали съзнават това, или не...
Ако в предишните глави се спрях толкова подробно върху съставните части на истинската „молитва“ и върху същността на „молитвения“ акт, това сторих, защото повечето хора не могат да си представят нищо по-лесно и по-инертно от молитвата, — защото повечето хора си мислят, че вече се молят, щом разговарят във въображението си, и то по един самомни-телно свойски начин, с някакво творение на своята фантазия, което наричат свой „Бог“, възприемайки самовнушената реакция върху собствените им чувства като едно твърде евтино утешение. —
%
Този вид въображаема молитва може да доведе единствено до самозаблуда и да породи мимолетното и фалшиво чувство на приповдигнатост, — но съвсем не и истинско духовно обновление, от каквото така остро се нуждае молещият се.
Най-много би сгрешил обаче онзи, който се почувствува макар и най-малко обезсърчен след прочитането на дадените от мен разяснения.
Не е трудно да се предположи, че един или друг от читателите ми би могъл да си каже: — „Щом истинската молитва изисква изпълнението на толкова много предварителни условия, така и няма да се науча да се моля! — Иска ми се да излея сърцето си пред своя Бог и да намеря утеха в мисълта, че молбата ми ще бъде чута, а защо не и изпълнена!“
Ала щом някой е прочел внимателно казаното дотук от мен и въпреки всичко е способен да каже това, той наистина не е разбрал моите думи докрай!
В стремежа си да изтъкна изискванията на истинската „молитва“ с помощта на евангелския обет за „търсенето“, „искането“ и „хло-пането“ не можех да не навляза в подробности, ако исках читателят да не изпитва вече никакво съмнение, че истинската „молитва“ е нещо съвсем различно от благочестивото рецитиране на определени молитвени формули.
Прочел тези разяснения, прозорливият читател ще добие бързо увереност в себе си и ще разбере какво следва за него от всичко това. —
Той ще си даде сметка, че ще може истински да се „моли“ едва тогава, когато е вече претърпял пълно преображение на всичките си мисли, чувства и постъпки, свидетелствуващо за това, че у него са изпълнени всички предварителни условия за истинската „молитва“ още преди да е започнал да се „моли“.--
Само заради най-боязливите подчертавам тук изрично, че аз наистина описах какво всъщност става при истинската „молитва“, но че целият този процес се осъществява напълно от само себе си, стига човек да е изградил целия си живот така, че да се намира в постоянна молитвена готовност. —
А на онези, които си представят молитвата като занимание едва ли не само за малодушни и печални хора, трябва да кажа, че винаги готовият за молитва живот няма защо да се отказва от нито едно благородно удоволствие, — напротив, той може да стане истински залог за едно винаги добро настроение, за постоянна нагласа към щастие.--