Подобно сричане може също да се превърне в истинска „молитва“, но от това съвсем не бива да се прави погрешният извод, че е по-добре истинската молитва да е някакво неясно „сричане“ вместо стройно подредена последовател-
ност от думи. —
Става въпрос за виеше проявление на духовни закони и за неговото използване, така че дори само от благоговение пред Духа трябва да се стремим и към най-високото възможно формално съвършенство на молитвения акт...
Възможно е обаче да съществуват и молитвени формули, които, далеч превъзхождащи всички останали, са съставени в съответствие с духовните стойности на звуковете и въздействуват неизказано благотворно — така да се каже, с двойна сила — върху душата.---
Всеки е убеден, че знае за какво трябва да се моли онзи, който наистина може да се „моли“, но се налага да бъдат казани още някои неща, за да не се повтаря до безкрай все една и съща грешка, допускана от мнозина, които, без да познават мистерията на истинската „молитва“, най-добросъвестно вярват, че се молят, Доколкото могат.
Едва ли не всеки от тези мними молещи се смята за нещо напълно естествено да се моли
преди всичко за своето собствено добро и за доброто на онези, които са му — както обикновено се казва — „най-близки“ в земния живот...
Те знаят наистина за предупреждението: щ «Молете се за ония, които ви мразят и гонят!» --и на Разпети петък в „римокатоли-
ческите“ църкви се произнасят с особен патос молитви дори за „еретиците“, евреите и „езичниците“, ала никой не се замисля, че — от гледна точка на духовно пробудените — нашите врагове и гонители, както и най-далечните за нас хора, чиито лица никога досега не сме виждали, са също така свързани духовно с нас, както и най-близките ни кръвни роднини, макар и да не можем, разбира се, да изпитваме любов в същия вид и в същата степен към непознатите или към причинилите ни големи злини, — което впрочем не се и „изисква“ от никакъв божествен закон, тъй като тъкмо този закон сам поражда и установява различията.
Ала който се е научил истински да се „моли“, ще трябва да разшири занапред своя кръгозор, за да се „моли“ преди всичко и на първо място за всички, които искат тук, на земята, да
станат човеци и които се стараят да бъдат човеци: — които пъшкат под игото на животното и които полагат усилия да опитомят това животно!--
Едва тогава молещият се има право да помисли за определени групи хора, — след това за своите приятели и роднини, — после за най-тесния си семеен кръг, — и чак накрая: — за самия себе си!---
Изложеният порядък е точно обратният на онзи, който е в сила за житейските ни задължения във външния свят, защото там човек трябва да си е изградил преди всичко сам установено положение, преди да може да поеме отговорността за създаване на семейство, — трябва да се погрижи първо за своето семейство, преди да има право да помогне на роднини и приятели, — и трябва те пък на свой ред да нямат вече нужда от него, за да може да помогне на по-далечни групи хора или пък да постави силите си на разположение на човечеството като цяло. —
От изключително голямо значение за цялото човечество е всеки, който истински се е научил да се „моли“, да се моли занапред по такъв именно начин на първо място за всички, преди да използва „молитвата“ за своите по-далечни или по-близки „частни§ работи, без да говорим за чисто личното, за което би желал да прибегне до помощта на „молитвата“...
Така с течение на времето може наистина да се стигне до духовно обновление на все по-голяма част от човечеството, и то само благодарение на „молитвената“ дейност на неколцина!