Но нещата няма да останат само в тесния кръг на тези неколцина, защото силата на истинската „молитва“ е такава, че тя бързо съумява да достигне до всички, които са достатъчно зрели и укрепнали, за да се научат да се „молят“...
А в днешно време те съвсем не са толкова малко!--
Носещите днес бремето и тегобите на земята нека не забравят и онези, които преди тях са бродили по нея, превивайки гръб под същото бреме и същите тегоби.--
Нека никой не си въобразява, че им е чуждо всяко желание за помощ, или пък са до такава степен недостъпни за помощта на земните човеци, че тя не би могла да им послужи за нищо\
Твърде много на брой — уви! — са изпитващите настоятелна нужда от истинска „молитва“, понеже се намират сега в такава фаза на своето душевно развитие, която не им позволява вече да влияят сами върху своята съдба!---
В една древна свещена книга са записани думите: „Свята и благотворна е мисълта да се молим за починалите, за да бъдат те спасени! “ — и ние имаме пълно основание да бъдем сигурни, че тези думи би могъл да напише само човек, който е виждал отвъд плътната завеса, скриваща „страната, от която никой не се е завърнал“, от погледа на неподготвения за това земен човек...
И ако тук аз призовавам всеки, който е готов да се научи да се „лса/ш“, да включва в своята истинска „молитва“, след като е усвоил вече това умение, и отишлите си от тази земя, правя това по силата на абсолютно сигурното си „знание“, без да съм ни най-малко повлиян от каквито и да са земночовешки представи за живота след физическата смърт!
Но и тук не бива да забравяме да се „молим“ на първо място за всички, преди да насочим силите на истинската „молитва“ към отделни хора! —
И нека никой не се безпокои, че понякога „молитвата“ му би могла да се окаже напразна, понеже някои може и да нямат вече нужда от помощ!
По този повод трябва да кажа, че сред хората, които са били познати на когото и да е от живеещите днес на тази земя или за които си спомнят техните родители, няма нито една-единствена душа, която не би приела с благодарност всяка помощ по своя път, макар и да не се числи към онези, на които истинската „молитва“ би помогнала направо да се „спасят“. —
И в онова душевно състояние, в което „душата“ се изживява свободна от земното тяло и което обикновено се нарича „отвъден свят“, духовното обновление — в обяснения по-горе от
мен смисъл — си остава постоянна необходимост, защото „душата“ е все така разтърсвана от остатъчното въздействие на земното съзнание върху нея, но същевременно е подложена и на вибрациите на нови преживявания, принудена да ги приема пасивно, без да може да участвува активно в тях, както е правила това на земята с помощта на физическото тяло.--
А онези малцина от „починалите“, които са пребивавали активно в света на Духа още през земните си дни, ще съумеят без съмнение да използват за доброто на други помощта на истинската „молитва“, ако тя бъде насочена към тях...
Нека всеки бъде спокоен, че не се губи нищо от онова, което любовта изпраща „отвъд“ границите на физическисетивния свят.
Ако това важи за всяко пропито с любов чувство, — за всяка изпълнена с любов мисъл, — толкова повече е в сила за направо чудотворната помощ, която може да бъде оказана чрез практикуване на истинската „молитва“\--
Така правилният начин да се „молим“, посочен от мен в тази книга, упражнява своето въздействие не само по цялата земя, но и далеч отвъд този свят на физическисетивните явления!
Истинската „молитва“ свързва всички душевни носители на духовната искра както във видимия, така и в невидимия Космос, и задействува енергийни потоци, които, минавайки през предвидените за тях „станции“, стигат накрая до самото Сърце на абсолютното вечно Битие, за да потекат оттам, „заредени“ с „благодат“, обратно към молещия се и към всичко, към което е насочена неговата „молитва“...