О, помагащи сили! Ръцете си светли към мен протегнете!
Знаете вие, че тежка неволя сега ме постигна! Знаете вие, че грижи и скърби днес ме терзаят!
Но аз съм уверен, че — има ли как, — помощта ви ще дойде!
Ако пък вече е невъзможно моето бреме
да облекчите, помагащи сили, поне помогнете да го нося достойно!
Макар и приведен под своето бреме, не искам безсилен да рухна под него!
Не ще се оплаквам, не ще възроптая от своята участ, — и с вашата помощ готов съм да нося товара си тежък, щом именно него трябва да нося!
*
С ГРИЖА ЗА ЕДНА ДУША
О, Любов предвечна! Погрижи се да избавиш от неволи
и немилост, от заблуда и принуда, от безсилие и лфак
всичко онова, което сам не мога да избавя нито с обич, нито с воля!
Укрепи
със свойта сила волята ми уморена!
Научи я как самичка болката да уталожва, Колкото със воля може!
Изпрати й светла помощ от най-висши помагачи, — стражи мъдри на доброто!
Зло, отстъпи!
Мъко, мъхни cel Болко, замри!
Стига неволи!
Ти, "гибел нелепа! Заблуда, опасност, тозчас изчезнете!
Мрак,
отдръпни се!
Светлина,
засияй!
Нека по-скоро да бъде свободна тази душа, — строшила оковите си до една!
*
В ИЗКУШЕНИЕ
О, свети помагачи!
О, сияйни водачи! Бдете незрими около мен, — зова ви тревожен и угнетен!
Зова за спасение! Недейте допуска да се погубя!
О!
Поне един от вас да имаше над мен да бди, та мен от мен самия
да освободи!--
Поне един от вас!
Нека ме обгърне и не ме изпуска, — нека ме избави от гибелния плен на гнетяща зависимост! И нека ме спаси от изгарящи страсти!
Нека да прогони пъклената жад, — душата що смущава, приспива съвестта, бедата предвещава,
подбужда все към зло, разсъдъка размътва и волята руши!
Помогни ми, закрилнико!
Дръж мойта ръка! Додето
заблудата своя аз сам отрека!
ПРЕД ТЕЖЪК ДЪЛГ
Сияйни водачи!
Аз вече готов съм!
Готов с вяра и воля! Готов
всички пречки да превъзмогна!
За дело готов!
Дълга си разбирам: — не ще жаля сили, където е нужна моята дан!
Сега ще се види какво всъщност мога и какво не мога!
Ала не стигнат ли моите сили, тогава ви моля, докрай доведете, каквото съм почнал! На вас се осланям!
О, нека дълга си докрай да изпълня!
И нека във всичко сега да успея!
Не позволявайте да се клатушкам! Ръката ваша да не изпускам!
Насочвайте точно моите мисли!
Как да довеждам нещата до края ме научете, та моето дело чрез мен да успее!
О, свети Помагачи!
О, Водачи към Светлина!
*
В ДЪЛБОК МРАК
Не мога да се моля вече,
не мога вече да зова,--
останаха ми сили само... да закрещя за Светлина!
Така съм объркан, така заблудих се, че нищичко вече не мога да видя, обгърнат отвред от мрак непрогледен.
Така изтерзан и обхванат от ужас, крещя с всички сили: — крещя
за Светлина!
Закрилници мои, сияйни, любящи, недейте допуска аз сам да остана, — да страдам отчаян и път да не виждам! Да нямам утеха, дори и привидна! Недейте допуска!
О, вие, които сте все в Светлината, вместо мен се молете, — понеже аз вече
не мога сам--
да се моля!
О, чуйте ме вие!
Чуйте вика ми!
Към вас аз въпия,
крещя с всички сили от страшните бездни на своята страшна, бездънна неволя, зова Светлината, — за да мога отново... пак...
да се моля!!