*
КРАЙ СМЪРТНИЯ ОДЪР
Сега е изстинало вече напълно, —■ сега вкочанено е то и безмълвно, — но въпреки всичко аз пак го обичам: — туй тяло, което
обичах, додето бе топло и живо и тъй отзивчиво към моите думи...
То бе на живота обител и бе податлив изразител на скритата в него светла душа.
Усещам със ужас, — за вярване не е, че свидното тяло,
уви, ще изтлее!--
Че любимите форми и линии меки ще трябва от днес да изчезнат навеки! — До дъно потресен, сега осъзнах — преходно е земното, пепел и прах!
Ала сега обичта ми се моли за теб,
светла душо, — останала вече без тяло, което да служи!
За тебе се моля, та нека веднага явят се пред тебе помагачите висши и тъй да намериш и ведро, и леко, своя път в Светлината отново да станеш сама Светлина ти, тъй както била си Светлина ти самата в началото още на всички неща!
Водете,
напътствайте и поучавайте,
т
сияйни Учители от висшето царство на Светлината!
Водете
към цел най-висока: — към съвършенство сияйно във вечния Дух оногова, когото обичам с цялата своя любов и преди, и сега!
*
КРАЙ ДЕТСКАТА ЛЮЛКА
Очички любопитни, —
дошли
на този свят
за пръв и за последен път, — не схващате все още какво ви се показва във земна светлина!
О, Небето нека ви благослови, та — пълни с упование — по-скоро да съзрете окъпан в светлина света на таз земя!
И нека сам Духът пречист си изгради душа в детето, — нека силите му да разбудят все още „спящото“ в сърцето!
Закрилници любящи, над него вие бдете!
И земния му път
към Светлината насочете!
Напътствайте живота му! Дано да го очакват изпълнени със радост дълги дни
и с вашата подкрепа към Светлината вечна то все да се стреми! —
Пазете го, Любящи, по дългия му път, до оня миг, когато най-подир,
постигнал щастие и мир, и без да се нуждае от утеха ще смъкне земната си дреха за да се слее с вас, — възкръснал в Светлина за вечна бъднина!
*
В ГОЛЯМА РАДОСТ
Благодаря ти, о, Извор на радост, — Светлина изначална на животворна Любов! Благодаря ти, задето ми даде възможност да изживея това щастие днес!
Скърби и грижи стопиха се в миг!
Сбъдна се всичко, което мечтаех!
Още не смея дори да повярвам, че наистина има толкова радрст!
Но чуйте ме вие: Любящи в Духа!
Вие, които познавате всички потайни пътеки към Светлината и за които Любов означава да се помага, — чуйте ме вие: в голямата радост на мен, Помагачи, пратете от своята сила!
С какво най-достоен ще бъда, кажете, за своята радост и как да я срещна?!
Дано благодатен е светлият трепет, който днес ме изпълва!
Свети помагачи!
Дано не оставам вече самичък!
Сам с радостта си! Закрилници мои, край мене бъдете и опазете от гордост душата ми вие!
В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ
Мой вътрешен живот! Ти, същност моя!
Просияла звезда .на Светлината предвечна в земния мрак!
Ти,
чийто „образ“ съм аз, —
по земному вплетен във земното, — неспособен сам себе си да разбера: — от теб единствено в тебе познат!
О, толкова далече бях се отклонил, тъй далеч от себе си, — такъв, какъвто съм в тебе!
Къде е моят път? —
Моят път към мене, — какъвто от веки съм аз във теб!?
О, помогни ми!
Не позволявай на земното твоя „образ“ да обезобрази!
О, нека с твоя помощ пак към себе си,
към същността си да се върна! Към теб, сияйна Светлина дълбоко в мен!
Разкъсай
моите окови,
които изковал съм сам!
От робска заблуда спаси туй, което само с теб в единение ще намери живот!