По този начин те няма никога да почувствуват живото Божество просто защото не търсят там, където живият, вечният Бог е единствено достъпен за тях.--
А в древното Писание е казано още:
«Търсете, и ще намерите!»
«Искайте, и ще ви се даде!»
«Хлопайте, и ще ви се отвори!»
Нека спрем на това място и стихнали да изчакаме, докато скритата в тези слова тайна не започне да просветва пред вътрешния ни взор...
Аз пък ще се опитам през това време да изразя с думи онова, което се поддава на словесен израз!
♦
„Търсенето“ може само тогава да доведе до намиране, когато търсим там, където действително е скрито търсеното от нас! —
„Искането“ в този именно смисъл, изключващ напълно каквото и да е „изпросване“, може да бъде успешно само ако искащият има правото да му бъде дадено! —
А „хлопането“ с цел да се получи достъп в Дома има само тогава изгледи за успех, когато хлопащият е напълно сигурен къде следва да хлопа и умее по такъв начин да похлопа на портата, че да бъде чут отвътре и веднага разпознат като човек, който е в правото си да очаква, че ще бъде пуснат! —
В случая обаче „търсенето“, „искането“ и „хлопането“ не бива по никой начин да се отделят едно от друго, защото само съединени те образуват — „молитвата“\ —
Блажен е, който умее така да се „моли“\
Той ще бъде „чут“ още докато „хлопа“\
Нему ще бъде „дадено“ още в момента на самото „поискване“\
Той с абсолютна сигурност ще „намери“ онова, което „търси“ по такъв начин, че не може да не го намери!
Този молещ се ще почувствува в най-съкровените си дълбини какво искат да кажат думите на възвишения Животворец, казани някога на онези, които е смятал за достатъчно напреднали:
«Каквото и да поискате от „Отца“ в мое „име“, той ще ви го даде!»
В пълна яснота ще се открои пред молещия се смисълът на хвалебствените слова:
« Да се свети Твоето „Име“!» — и той най-сетне ще разбере защо Учителят бе учил някога своите да се молят в негово „име“, тъй като:
«Всичко, що има „Отец“, е мое!»
Молещият се по този начин ще осъзнае също с кристална духовна яснота, че „каквото и да се поиска“ от „Отца“ в „името“ на неговото собствено самовъплъщение, е вече дадено и предоставено от веки веков, макар че се нуждае от „поискване“, за да се изяви и като „явление“ във времето, — за да породи възприемани във времето последици...
Но да се научи така да се „моли“ може единствено онзи, който съумее изцяло да обедини собствената си воля с волята на „Отца“\—
А за човека, който умее да се „моли“, свързан с волята на вечния „Отец“, всяка една молитва — към каквото и да е насочена тя — ще бъде всъщност молитва за „криле“: — за онези криле, които наистина „отнасят по-високо от полета на орела“\
*
Търсенето“, изисквано от всеки, който е твърдо до решен да се научи да се „моли“, е всичко друго — само не и ровене в мозъка\ —
Самото обещание, че търсещият — без всякакво съмнение — ще „намери“, говори в лапидарната си простота съвършено недвусмислено, че тук става въпрос за нещо съвсем различно от онова, което обикновено се нарича „вътрешно търсене“ и което в повечето случаи не е нищо друго освен „блъскане на главата“ и мисловно преследване наслуки, лишено от каквато и да е увереност в твърдо обещания успех. --...,
Обичайното „търсене“ на нещо вътре в самия тебе е винаги израз на вътрешно безпокойство, — и какъвто и да е предметът на търсенето, той неизменно се търси, за да може чрез намирането му да се постигне успокоение. —