Сякаш той самият е някаква течност, а тялото му — съсъд, и сякаш течността все по-отчетливо се усеща като съдържание на този съсъд...
Мислите в това време трябва да останат в пълен покой и не бива в никой случай да им се позволи да разстроят така почувствуваното състояние с шумните си коментари. —
Ако те продължават все така неспокойно да пърхат, не бива да им се обръща повече внимание, докато сами постепенно не стихнат. —
А когато вътрешното самоусещане се окръгли като едно завършено цяло, всяко по-нататъшно мислене спира от само себе си, тъй като новото ни самосъзнание поглъща изцяло вниманието ни.
Добре ще е търсещият да се задоволи отначало с постигнатата способност да усеща вътрешно самия себе си като с един твърде значителен вече резултат. —
Нека се върне с радост към всекидневните си задължения, щом това усещане започне да отслабва.
Не бива в никой случай да го поддържа насилствено, ако почувствува някаква умора!
А ако стигне постепенно — колкото и седмици или дори месеци да са били нужни за това — най-после дотам, че по всяко време и без особени усилия е в състояние да усеща и да изживява себе си в тишината на своето доброволно наложено уединение по току-що описания начин като „съдържание“ на земното си тяло, — приело формата на това тяло, както течността приема формата на съда, в който е налята, — тогава той е достоен и готов да започне вече „търсенето“ като съставна част на истинската „молитва“...
Сега търсещият трябва да се предостави с будна воля изцяло в ръцете на своя най-вътрешен живот, да потопи усещанията си в бездънните дълбини на този предугаждан живот, — винаги с ясно съзнание и без нито за миг да се отдава на някакви блянове в просъница! —
Ако в него изплуват образи или видения, те трябва да бъдат оставени без каквото и да е внимание и търсещият не бива по никой начин да се поддава на стремежа си да им дава някакво „тълкуване“\
Още по-глупаво би било да се бори с тях, тъй като с това само би ги усилил и би ги направил по-упорити...
А не успее ли да се отърве от тях просто като ги остави без внимание, ще се наложи за този път и в този час да прекъсне самовглъбяването си и да се заеме с интензивна работа във външния свят, докато някой друг ден не се почувствува отново в състояние да продължи безпрепятствено започнатото по-рано занимание.
Едва когато спускането в собствените вътрешни дълбини се преживява напълно свободно от всякакви образи, той може да му се отдаде спокойно.--
Невъобразимият мрак, който се опитва да сплаши от самото начало душата, трябва да се приеме невъзмутимо и преди всичко: без всяка сянка от боязън, дори ако се наложи да бъде понасян много пъти, преди да бъдем вътрешно озарени от първия лъч светлина!
Ала веднага щом мракът започне да просветлява, постепенно се развива и укрепва едно ново, вътрешно съзнание, напълно непознато до този момент. —
Това ново съзнание става все по-ясно и по-ясно, докато не съчетае най-после волята на търсещия в неразривно единство с волята на вечното Пра-Битие...
Който е стигнал дотам, от собствен опит вече знае какво значи „намиране“ и с това е изпълнил първото условие на истинската „молитва—
И когато изговаря занапред величавите, тъй прости и ясни по смисъл слова, дадени някога като „молитва“ от възвишения Учител от Назарет на неговите ученици, постигнатото ново съзнание ще възприема всяка една от тези думи само като укрепване на собствената воля. —
Цялата Господня молитва „Отче наш“ ще бъде от този ден за търсещия най-категорично признание за неделимото му единство с волята на вечното Битие...
Вътрешно преживяното е намерило в тази молитва форма, изградена от думи на човешката реч, и тази форма оказва сега на свой ред въздействие върху неговата душа, където се превръща бездруго в „искане“, съдържащо своето удовлетворение в самото себе си . —