Така търсещият се отървава занапред от глупавото заблуждение, че молитвата е някаквосредство за „омилостивяване” на Божеството...
Сега той знае, че „молитвата“ не е нищо друго освен: сливане на собствената воля с волята на вечното Прабитие и насочването и към онова, което е от веки веков утвърдено от тази воля, за да може то, задействувано чрез правилното „искане“, да се прояви, окръгли и утвърди. —
Търсенето му наистина се е превърнало в „намиране“'.
Негово вечно притежание остава онова, което по този начин е намерил в самия себе си!---
*
Тук ще стане вече ясно дали търсещият, стигнал до второто условие на истинската молитва, е действително в правото си да „иска“!
Това „искане“ не е измолване на нещо, което той се надява да получи „отвън“\ „Искането“ в случая е отприщване на една духовна сила, която води до проявяване на вече придобитото в процеса на „търсенето“ и „намирането“. —
При истинската „молитва“ може да се „иска“ единствено онова, което е от веки дадено във волята на Прабитието.
Ала тази даденост може да се усвои само ако търсещият пожертвува доброволно в процеса на само-вгльбяването си своята собствена воля, за да я потопи без остатък във волята на вечното Битие. Щ—
Така истински „молещият се“ отнапред получава онова, което иска...
Истинската „молитва“ може, разбира се, да бъде насочена и към нещо съвсем определено и конкретно, — но действеността на „искането“ далеч не е безгранична!--
Тази действена сила се обуславя най-стрикт-но от онова, което искащият е съумял действително да усвои от всичко вече дадено, и не е било толкова глупаво убеждението, разпространено в някогашните времена на пламенна вяра, че молитвите на определени хора се увенчават със сигурен успех там, където молитвите на всички останали са се Оказвали безсилни...
Напълно безразлично е при това дали онези, чиито молитви са били смятани за резултатни, са осъзнавали в какво се състои тайната на истинската „молитва“, или пък само смътно са се догаждали за истината. —
Дори когато мрачно суеверие ги е подтиквало да извършват несъзнателно необходимото, те пак са постигали чрез своите молитви такива резултати, които в очите на другите са изглеждали като „чудеса“.--
Но въпреки това и за тези майстори на истинската „молитва“ нерядко се е съобщавало, че при един или друг случай молитвите им са оставали без никакъв резултат, — било поради неверието и коравосърдечието на хората,
за които са се молели, било защото са се опитвали за самите себе си да „измолят“ нещо, което не е било по силите им да „измолят“...
Би било направо преувеличено да се каже, че истинската „молитва“ е „всесилна“, Доколкото могъществото на вечното Битие само си налага своите вътрешни ограничения просто защото вечното Божество не може по никой начин да действува срещу самото себе си.—
Премалцина в наши дни обаче знаят от собствен опит на какво все пак е способна истинската „молитва“.---
Мнозина са изпитвали силата на „молитвата“, макар изобщо да не са се догаждали защо всъщност са били „чути“, и по своему са си обяснявали онова, което не успявали да прозрат.
Изпаднали в тежка душевна неволя, те са стигали съвсем несъзнателно до потопяване в своите най-съкровени дълбини и с това — до „намиране“, успявайки по този начин да придобият онова, което — също така несъзнателно — са съумявали както трябва да „поискат“, а накрая
са се научавали и правилно да „хлопат“, което неизбежно е водело и до отваряне на портите на Храма.--