А тъй като всеки човек тук, на земята, може да се „моли“ правилно, с пълното съзнание за светостта на този акт, стига само да е готов да се научи как да прави това, вместо да чака телесни страдания или тежки душевни мъки да го тласнат несъзнателно по верния път, — то за всеки докоснал се до правилното учение би било равносилно на незачитане на божествената помощ, ако не се стреми занапред да постъпва според съветите на това учение...
На мнозина ще се стори може би доста странно, че трябва да се научат да се „молят“, така както се изучава коя да е друга дейност, изискваща определено умение?!
Нека те знаят, че всички, които са упражнявали съзнателно „молитвата“ като свято, възвишено изкуство, дължат тази своя способност на получените напътствия и на собствените си усърдни занимания.--
Впрочем и от древното, свещено Благовестие се вижда, че учениците на изпълнения с любов Богочовек, отправили към него молбата да ги научи да се молят, са били явно стигнали вече до определено вътрешно прозрение, защото единствено осъзнаването на факта, че човек може да се научи да се моли, ги е накарало да се обърнат с тази молба към Учителя.
Те са знаели предостатъчно молитвени формули и не са поискали: «Господи, научи ни на нова молитва», — а са казали ясно и недвусмислено: «Господи, научи ни да се молим!»
Дори ако цялото древно Писание беше само една поетична приказка, авторът му се разкрива тук пред нас като мъдрец, защото само един мъдрец би могъл да сложи тези ясни и точни слова в устата на последователите на възвишения Учител.---
А сега е време да покажа как трябва да „искаме“, за да ни се „даде“.
Още веднъж изрично подчертавам, че „искането“ като неотменима част от истинската „молитва“ няма нищо общо с изпросването и из-молването.
Тук не става въпрос да се смекчи най-сетне едно кораво сърце или да се изтръгне някаква придобивка, на каквато просителят всъщност няма право!
Който чрез правилно „търсене“ и „намиране“ си е извоювал правото да „иска“, трябва само да внимава искането му да бъде, така да се каже, разбираемо: — да запази необходимата вътрешна нагласа, водеща до освобождаване на силите, благодарение на които ще му бъде наистина „дадено“.
Това „искане“ представлява тихо, спокойно и сигурно оформяне на един прецизен представен образ, служещ като „модел“ на онова, което се „иска“. —
А веднага щом волята на молещия се изгради в представата си този образ и му придаде максимално възможна плътност, тя трябва да се отдаде, подчини и довери, заедно със своята творба, на вечната воля на Прабитието.
Всичко се свежда до това, собствената воля, заедно със създадения от нея „модел“, така изцяло да се потопи във волята на Прабитието, чб да не се забелязва и най-слабото потрепване над необятната повърхност на морето на вечната воля, — че и най-малката частица от „модела“ да бъде изпълнена и проникната от могъщите вълни на това море.
И ако онова, което по такъв именно начин се иска в „молитвата“, е изобщо „дадено“ във вечната воля на Прабитието, ако молещият се го е придобил вече в резултат на своето „търсене“ и „намиране“, то и самото удовлетворяване на искането става в същия момент, в който е било осъществено пълното потопяване в Праволята, — нужно е само да изтече неизбежният за земята период от време, за да може да се прояви действието на молитвата, стига искащият да съумее също така правилно и да „похлопа“.---
Единствената наистина непреодолима пречка, на която това „искане“ може да се натъкне в самия човек, е съмнението\--
Колкото до възможността искането му да бъде удовлетворено, молещият се може естествено само да предполага и да се догажда.
Той не може със сигурност да знае дали предметът на молитвата му е сред нещата, които са дадени от веки в Праволята, както не може да знае твърдо и дали има „правото да получи“ всичко поискано от него.
Затова той не може да бъде предварително сигурен, че дадено негово искане ще бъде удовлетворено, и би било твърде дръзко и самонадеяно от негова страна да очаква това във всички случаи...