Не бива обаче нито за миг да се съмнява, че непременно ще му бъде дадено всичко, което може да му се даде при съществуващите обстоятелства!
Той е длъжен безследно да изкорени от мислите и чувствата си въпроса: — дали наистина ще му бъде „дадено“ онова, което иска! —
Длъжен е, така да се каже, да „неутрализирай в себе си всички свои желания и очаквания!
Трябва да се съчетае безрезервно с волята на Прабитието, — изцяло да се спои с тази воля и да не допусне да изплува и най-малкото съмнение, че молбата му ще бъде непременно удовлетворена, стига да съществува възможността тя да бъде удовлетворена! —
Това също трябва да се „учи“ и само научилият го ще стане господар на всички свои съмнения! —
Колкото повече доказателства се натрупват с течение на времето за това, че правилното „мс-кане“ е вече само по себе си гарант и на „даването“ — разбира се, в рамките на възможното, — толкова по-лесно ще бъде за молещия се да се пребори с всяко съмнение, преди още то да се е изпречило на пътя му.
Но преодолее ли успешно съмнението, той не бива да става самомнителен в своето упова-ние!
Не бива преди всичко да си въобразява, че може сам да определя вида и начина, по който да бъде изпълнено искането му, нито да прави
дръзки опити да наложи удобния за него момент за това...
Тези неща не са дадени в неговата власт!
Той е длъжен да предостави всичко това на онези висши сили, на които вечната Праволя е възложила така да насочват духовно съдбините, че във веригата на събитията да се подредят една след друга тъкмо брънките, необходими за да предизвикат, без объркване на земно-физическите закони, онези резултати, първоначален тласък за които е бил получен в царството на Духа, — в царството на изначалните причини...
Може понякога да изглежда, че дадено „искане“ не е било чуто, докато всъщност са вече в ход всички сили, водещи до неговото изпълнение, макар често пъти то да се осъществява съвсем не така, както си го е представял молещият се.
В много случаи изтича доста време, докато не му стане най-сетне ясно, че неговото искане е било отдавна вече удовлетворено, и то по начин, далеч надхвърлящ всичките му очаквания...
Обетът, че на искащия непременно ще бъде „дадено“, не бива да се отнася единствено за нещата от земния живот, а който го разглежда само откъм земния му аспект, трябва да признае, че той може да намери потвърждение дори ако молещият се получи нещо различно от онова, което е искал.--
В този обет, толкова съществен за разбиране на излаганото от мен учение, става преди всичко дума за това, че отреденото от веки на земния човек като негово вечно достояние може да му бъде „дадено“ при правилно поискване.
Но заради едното не бива да се изоставя другото!
Човекът на земята е притиснат най-вече от проблемите на земния живот, затова напълно в реда на нещата е да използва силата на „молитвата“, за да облекчи и земния си жребий или пък да окаже помощ на ближния си и тогава, когато всички външни възможности за това са отдавна вече изчерпани или са се оказали недостатъчни. —
Преди всичко друго обаче „молитвата“ е
дадена на човека, за да влезе той отново във владение на своето вечно наследство: — за да му бъде „дадено“ онова, което на езика на така наречените „богослови“ е обозначено с твърде двусмислената дума — милост.--
Ала онова, което хората, знаещи за какво става въпрос, наистина са имали предвид, е всичко друго, само не и произволен дар на случая!
Дори предвечната Любов, от която произлиза всичко — както в нетленния, така и в земния живот, — не е в състояние да измени своята собствена „структура“, — не може от любов да отрече „Закона“, присъщ на нейното собствено вечно Битие, и е принудена да се увери, че -са изпълнени необходимите условия, преди да може отново да приеме отчуждилото се от