нея в своето Лоно.--
Затова правилното „искане“ всъщност позволява на потока на вечната Любов да проникне в съзнанието на земния човек...
„Искането“, което не е нито просия, нито пазарлък, а спокойно самоотдаване с най-непо-колебима сигурност, че на искащия непременно
ще бъде даден потокът на божествената Любов, — че той просто не може да не му бъде даден.
Това е неотменима духовна закономерност, която трябва да бъде изпълнена, преди да последва резултатът\
Също както търсещият намира в себе си онова, което напразно е търсил дотогава навън, така и на искащия се дава в самия него насъщният му животворен поток на Любовта.--
Преди това той прилича на електромотор, който, проверен до най-дребните детайли, е готов наистина да върши работа, но през него не протича още ток от централата.
Сега вече веригата е затворена: — моторът се задвижва от тока, — но той продължава да чака мощността му да намери приложение, защото какъв смисъл би имало протичането на енергия през него, ако не се намери възможност да бъде оползотворено въртеливото му движение. —
Чрез това сравнение са показани символично
трите изисквания на истинската „молитва“.
„Търсенето“ и „намирането“ могат да се сравнят с техническата проверка на електромотора до най-дребните му детайли.
„Искането“ и „даването“ отговарят на зят-варянето на веригата и протичането на електрическия ток през нея.
А „хлопането“ и „отварянето“ приличат много на включването на мотора към задвижваните от него машини и на извършваната по този начин работа.
Ала това сравнение, взето из областта на съвременната техника, си остава само пример, предназначен да подкрепи до известна степен моите думи.
Който не изпитва нужда от подобен пример или пък се чувствува смутен, че съм дръзнал да дам едно сравнение от всекидневния живот, нека спокойно го отмине, но аз държа все пак то да си остане част от моето изложение!
Вярвам, че с това съм прехвърлил вече мост от второто към третото изискване на истинската „молитва“, и се надявам, че всички, към които се обръщам тук, ще ме последват и по-нататък по този мост.
*
«ХЛОПАЙТЕ, И ЩЕ ВИ СЕ ОТВОРИ!»
Не случайно древният обет е прибягнал до символичния образ на „похлопването“! —
Ако „търсенето“ е потопяване на молещия се в себе си, за да намери своите най-съкрове-ни, най-скрити дълбини, — ако „искането“ е волеви акт с непоклатимото упование, че ще му бъде „дадено“, — то „хлопането“, тоест почукването за получаване на достъп, представлява външно, активно поведение в подкрепа на определено изискване. —
Тук на този, който е решен да се научи да се „моли“, е в известен смисъл казано, че той има правото да изисква, да настоява — Колкото и самонадеяно да звучи на пръв поглед това, — но че това право му принадлежи само тогава, когато умее и дейно да се моли: — когато и делата му отговарят на условията на истинската „молитва“.---
Това условие е задължително при всяка молитва, — дори когато става въпрос за неща от външния живот. —
Чут бива само онзи, който наистина „хло-
па“, — наистина чука на вратата, — който подсилва своето справедливо „искане“, своето очакване, чрез съответното дейно поведение, превръщайки го по този начин само по себе си в изискване, което трябва по необходимост да бъде изпълнено.---
Молещият се не бива да се учудва, ако не бъде чут, макар неговото „търсене“ и „искане“ да изглеждат съвсем безупречни в собствените му очи, докато не се е научил също тъй правилно и да „хлопа“.--
Иначе не е още изпълнено третото условие на съвършената „молитва“!
Той се моли може би за неща, които по принцип му се полага да получи, — но без да си помръдва пръста тогава, когато молитвата разчита на самия него, — когато активното му участие е необходимо за тъкмо тези неща...