Иска например чрез молитвите си да помогне на някой друг човек, опитва се да облекчи материалните му затруднения, но е твърде далеч от мисълта да направи със собствени средства нещо за него или да се възползва от предоставящите му се възможности да осигури някаква практическа изгода за този човек...
Или пък иска да изцери от някакво страдание било самия себе си, било други хора, но същевременно пренебрегва помощта на лекаря и не си дава труда да потърси подходящ лек...
Във всички тези, както и в хиляди други случаи липсва изпълнението на третото основно изискване на истинската „молитва“, представено в Евангелието чрез образа на човек, който не само стои отвън в очакване да бъде въведен, но и „хлопа“, за да му „се отвори“.---
И при онези набожни жалби към Небето, които тъй често биват окачествявани като „молитви“, просителите бъркат най-вече с това, че смятат дейната „молитва“ за напълно излишна. —
На мнозина би могло иначе да се помогне, Колкото и далеч да са от представата какво всъщност означава истинската „молитва“, защото те, тласкани от пламенния си порив, стигат понякога опипом и несъзнателно до някакво „намиране“ и „получаване“, Колкото и несъвършено да е то...
Дори ако и „хлопането“ им беше също така незадоволително, то пак би могло да помогне да не останат напразни „молитвите“ им, практикувани по общоприетия начин и с искрена вяра.—
Но и сред незнаещите още какво всъщност е истинската „молитва“ има немалко такива, които по вътрешно чувство изпълняват и трите изисквания, макар че биха постигнали много повече, ако разбираха цялата тайна на същинската молитва. —
Впрочем и правилното „хлопане“ не се отнася, според древния обет, единствено до „молитви“ за земни неща, а трябва да помогне на молещия се да получи преди всичко достъп до възвишения Храм на Вечността, за да преживее тук, с дълбок душевен трепет, мистерията на Човека: — неговото отпадане от Светлината и завръщането му към тази Светлина...
В този Храм не може да получи достъп никой, който не е усвоил преди това „търсенето“ и „намирането“, — който не се е научил вече така да „мека“, че да може да му бъде „дадено“.--
Много добре се знае „вътре“, — като и тук вътрешността на Храма е не някъде другаде, а в самия човек, — кой е този, който „хлопа“ отвън, и няма да му бъде отворено, преди да е изпълнил първите две изисквания на правилната „молитва“.
Да „хлопа“ за молещия се в случая означава така активно да изгради живота си, че всяка негова постъпка да потвърждава основателното му изискване да бъде приет във вътрешността на Храма, и наистина: — който по такъв начин „хлопа“, нему ще бъде „отворено“, защото той сам създава необходимата за това предпоставка.--
Векове наред са правени най-странни догадки и предположения за „мистериозния“ смисъл, скрит зад тези думи за „хлопането“ и „отварянето“, така че немалко плиткоумни и велемъд-ри глави са съчинявали най-невероятни и объркани „упражнения“, отговарящи според тях на правилното „хлопане“.
Познавам и в наши дни някои хора, които бла-
гоговейно съхраняват като драгоценни реликви оракулски заклинания на объркани фантазьори и са достатъчно скромни да си обяснят факта, че всички подобни „упражнения“ не са им донесли никакъв успех, с обстоятелството, че те, при цялото си пламенно усърдие, „не ги изпълнявали както трябва“, и са твърдо убедени, че техният оракул непременно трябва да е имал успех с тях, иначе той — о, свещена простота! — нямало изобщо да напише тези безкрайно глупави напътствия. —
Винаги се намират все нови и нови вярващи в подобни безсмислици и непрекъснато се появяват мистагози, които — на свой ред заблудени или пък невиждащи друг начин да се наложат — поощряват с мистериозни жестове разпространяването на най-невероятни глупости.