— И това знам.
— И въпреки това ме молиш да тръгна с теб?
— Да.
— Без дори да мога преди това да се допитам до него? Без да мога да го изчакам да се върне? Без дори да се помъча да му обясня?
Изведнъж друидът се ядоса:
— Искаш ли да те улесня, Брин Омсфорд? Моля те да направиш нещо, което не е нито приятно, нито разумно, нещо, което баща ти не би одобрил. Моля те да рискуваш всичко само срещу честната ми дума, че е наложително да го направиш. Искам да ми се довериш, когато може би ти нямаш основание да ми вярваш. Искам всичко това от теб, без да ти предлагам нещо в замяна. Не ти предлагам нищо.
После се понадигна от стола, подпря се на масата, а изражението му беше сурово и застрашително:
— Само едно нещо ще ти кажа. Ако се замислиш сериозно, ще разбереш, че въпреки възраженията, които би могла да изложиш против молбата ми, трябва да дойдеш с мен!
Този път дори Роун се въздържа да му противоречи. Друидът остана известно време така, с широко разперен черен плащ, с ръце, подпрени на масата. Приличаше на човек, изкаран извън кожата си от гняв. Това не беше присъщо на Аланон, поне от представата, която Брин си беше изградила за него от разказите на баща си, и тя се уплаши.
— Ще обмисля въпроса, както ме молиш — съгласи се тя почти шепнешком. — Само че се нуждая поне от една нощ. Трябва да се помъча да подредя мислите си… чувствата си.
Аланон се поколеба за миг, после кимна:
— Ще говорим пак утре сутринта. И добре си помисли, Брин Омсфорд.
Когато друидът се накани да си върви, Джеър ненадейно скочи на крака с пламнало лице:
— А аз какво? Къде са моите чувства в цялата тази работа? Ако Брин тръгне, тръгвам и аз! Няма да остана тук!
— Джеър, престани…! — опита се да възрази Брин, но Аланон я стрелна с очи, стана, заобиколи масата и застана до брат й:
— Ти си смел — каза той тихо и постави ръка на слабото рамо на младежа от Вейл. — Но не от твоята магия имам нужда в това пътешествие. Твоята магия е илюзия, а илюзията няма да ни помогне да минем през Мейлморд.
— Може и да грешиш — настоя Джеър. — Освен това ми се иска да помогна!
Аланон поклати глава:
— Ще помогнеш. Трябва да направиш нещо, докато Брин и аз не сме тук. Трябва да отговаряш за безопасността на родителите си, да се погрижиш Призраците Морди да не ги открият, преди да съм унищожил Илдач. Трябва да използваш песента на желанията, за да ги защитаваш, ако силите на мрака дойдат да ги търсят. Ще направиш ли това?
Брин се подразни от увереността на друида, че вече е решено тя да отиде с него в Източната земя. Още по-силно я раздразниха думите му, че Джеър трябва да използва магията на елфите като оръжие.
— Ще го направя, щом трябва — отговори брат й с леко недоволство в гласа. — Само че предпочитам да дойда с вас.
— Друг път, Джеър — отвърна Аланон и свали ръката си от рамото му.
— А може би и аз ще те придружа друг път — заяви остро Брин. — Все още нищо не е решено, Аланон.
Той обърна бавно мрачното си лице към нея:
— За теб няма да е друг път, Брин — каза друидът тихо. — Твоят ред е сега. Трябва да дойдеш с мен. До сутринта ще си го разбрала.
Кимна с глава, мина покрай тях и се запъти към входната врата, плътно загърнат в плаща си.
— Къде отиваш, Аланон? — извика след него девойката.
— Ще бъда наблизо — отвърна той, без да се спре.
Миг след това излезе. Брин, Джеър и Роун Лий гледаха след него.
Пръв проговори Роун:
— И какво сега?
Брин го погледна:
— Сега си лягаме. — Стана от масата.
— Лягаме ли? — погледна я изумен планинецът. — Как можеш да спиш след всичко това? — Махна неопределено с ръка към посоката, в която беше изчезнал друидът.
Тя отхвърли назад дългата си черна коса и се усмихна кисело:
— А какво друго бих могла да направя, Роун? Уморена съм, объркана съм и уплашена. Имам нужда от почивка.
Доближи го, целуна го по челото за лека нощ и му каза:
— Остани тук тази вечер.
Прегърна и целуна Джеър. После нареди:
— А сега, и двамата в леглата. Отиде в спалнята си и затвори вратата зад себе си.
Спа известно време. Сънят й беше неспокоен, изпълнен със сънища, в които подсъзнателните й страхове приемаха формата на търсещи я Призраци. Преследвана и изтормозена, тя се стресна и се събуди. Възглавницата й беше мокра от пот. Стана, облече халата, за да се стопли и безшумно обиколи тъмните стаи на къщата. Влезе във всекидневната, запали газена лампа, намали фитила, седна и се загледа в сенките.