Вляво от нея се движеха същества извън обсега на светлината от огъня. Те пълзяха във високата трева край група скали. Вдясно зад тях се появиха и други. Те пристъпяха бавно към скандиращите и към стената от мъгла. Пушек от огньовете влезе в очите на Брин, примеси се с мъглата, щипещ и заслепяващ. Изведнъж девойката от Вейл престана да вижда. Обзе я гняв и страх. Очите й се насълзиха и тя започна да ги търка…
Пронизителен вик раздра внезапно тъмнината, извиси се над монотонното скандиране и всичко наоколо замръзна. Гном паяк изскочи от сенките пред тях. Той панически се мъчеше да се спаси от блатната котка, която се беше появила на пътя му. Уиспър се хвърли с вой, отметна бягащия гном встрани, сякаш беше перце и заедно с него разпръсна още петима-шестима, препречили пътя му. Кимбър се понесе след огромния котарак, лека и бърза като стрела. Коглайн и Роун я последваха. И двамата викаха като обезумели. Брин хукна след тях и полагаше неимоверни усилия да не изостава.
Водени от блатната котка, четиримата се втурнаха в центъра на лагера. Гномите паяци се носеха край тях, космати, уродливи сенки, които бръщолевеха нещо на техния си език, крещяха и търсеха къде да се скрият. Малката група от Хартстоун се стрелна край най-близкия огън. Коглайн намали ход и зарови в кожената торба, прикачена на колана му. Извади шепа черен прах и го хвърли в пламъците на огъня. Мигновено последва взрив, който разтърси долината. Към небето изригна гейзер от искри и горящи парчета дърво. Монотонното скандиране пред стената от мъгла заглъхна. Гномите в лагера се развикаха пронизително. Четиримата се стрелнаха край друг огън и Коглайн отново хвърли черен прах в пламъците. Земята отново изригна и освети ярко нощта. Гномите се разбягаха във всички посоки. Далеч напред Уиспър се носеше направо през светлината на огньовете като огромен призрак. Накрая се изкачи на грубо скована платформа, която се извисяваше близо до стената от мъгла. Тя се разцепи и се сгромоляса шумно под тежестта на звяра. Множество делви, гравирани дървени съдове и блестящи оръжия се разпиляха по земята.
— Мечът! — провикна се Роун над вдигнатата от викащите гноми олелия и се втурна напред, като отблъскваше встрани уродливите тела, които се мъчеха да го спрат. Миг след това той застана до Уиспър и грабна от разпилените предмети тънко черно като абанос оръжие.
— Лий; Лий! — извика планинецът, размаха победоносно Меча на Лий над главата си и отблъсна група гноми, които се нахвърлиха отгоре му.
Коглайн щедро сипеше черния прах в пламъците на гномските огньове и всичко наоколо трещеше от взривове. Цялата долина беше залята от ярка жълта светлина, която се издигаше от почернялата обгоряла пръст. Високата трева пламна. Пушеци и мъгла се смесваха и се понасяха като плътна стена през лагера. Скоро всичко изчезна от погледа. Брин тичаше след другите, които я бяха забравили в еуфорията на битката, и все повече изоставаше. Те бяха напуснали вече платформата и се носеха обратно към хребета. Размазани тъмни фигури в сивкавите димни облаци и мъгла. Тя почти не ги виждаше.
— Роун, почакай! — извика отчаяно Брин.
От всички страни беше заобиколена от бягащи гноми паяци, които крещяха неистово. Някои от тях протягаха косматите си крайници към нея. Кривите им пръсти се вкопчваха в дрехите й и ги раздираха. Обезумяла, тя с мъка се изтръгваше от яките им крайници и продължаваше да тича, с надеждата, че ще настигне останалите от малката група. Паяците обаче бяха безброй. Бяха навсякъде около нея. Загубила всякаква надежда, Брин започна да пее песента на желанията. Оглушителният й вик ги отблъсна от нея и те побягнаха, като надаваха пронизителни писъци на ужас.
После девойката от Вейл падна по лице във високата трева. Очите и устата й се напълниха с пръст. Нещо тежко се хвърли върху й и нещо космато и яко се уви около тялото й. В този миг тя загуби самообладание. Страхът и отвращението бяха сковали мозъка й. С мъка застана на четири крака, но съществото, което не можеше да види, не я пускаше. Девойката от Вейл започна да пее с цялата ярост, която беше насъбрала в себе си. Песента се изтръгна от гърлото й като взрив и отхвърли от гърба й съществото, разкъсано на хиляди парчета от силата на магията.
Брин се обърна и видя какво беше направила. Един гном паяк лежеше безжизнен на скалите зад нея. Изглеждаше невероятно дребен и нищожен в смъртта. Тя се вторачи в разкъсаното тяло и за един кратък миг изпита странно, ужасяващо чувство на радост и задоволство.