Веднага прогони чувството. Безмълвна и ужасена девойката от Вейл се обърна и хукна като обезумяла в мъглата, без да има представа накъде тича.
— Роун — крещеше тя.
Втурна се в стената от мъгла, която се издигаше пред нея, и изчезна.
ГЛАВА 36
Изведнъж светът сякаш се продъни. Месецът, звездите и небето изчезнаха. И дърветата, и билата, и хребетите, и долините, и скалите, и потоците — и те изчезнаха. Остана само мъглата. Дори земята, по която Брин тичаше, беше безформена, пихтиеста. Тревите — част от движещото се сиво було на мъглата. Девойката от Вейл беше останала абсолютно сама в безкрайната безлюдна пустош, в която се беше втурнала.
Спря изтощена. Острото й неравно дишане кънтеше в ушите й. Дълго стоя неподвижна в мъглата. Дори и сега смътно осъзнаваше, че в желанието си да се спаси, тя се беше отклонила от долината и беше навлязла в тресавището Оулдън. Не можеше да събере мислите си, да ги задържи и подреди. Те й бягаха. Пред очите й — един единствен образ — ясен и ужасен. Образ на гном паяк — обезобразен, размазан, безжизнен.
Затвори очи. Яростно сви ръце в юмруци. Направила беше нещо, което се беше заклела никога повече да не прави. Отнела беше още един човешки живот. Изпратила го беше в отвъдното в пристъп на гняв и страх. С помощта на песента на желанията. Аланон я беше предупредил. Чуваше как думите му шепнат в ушите й: „Девойко от Вейл, песента на желанията е сила, каквато никога не съм виждал. Магията може да дава живот, магията може да отнема живот.“ — Но аз никога няма да я използвам…
— Магията използва всички, дете на мрака — дори и теб!
Предупреждението на Аланон беше изчезнало. Сега я измъчваше предупреждението на Гримпонд. Тя бързо го прогони.
Винаги беше усещала, някъде дълбоко в себе си, че някой ден може би щеше да бъде принудена да използва магията на песента на желанията, както я беше предупредил Аланон. Започна да допуска тази възможност в момента, в който друидът и разкри част от тази сила чрез преплетените клони на дърветата в планината Рън. Така че смъртта на гнома паяк не беше за нея някакво неочаквано смущаващо разкритие.
Ужаси я фактът, че някаква част от нея беше изпитала задоволство от това, което беше направила. Някаква част от нея беше изпитала наслада от самото убийство.
Нещо я стисна за гърлото. Спомни си внезапната сладка тръпка, която премина през тялото й, когато видя размазаното тяло на гнома и си даде сметка, че нейната песен на желанията го беше превърнала в пихтиеста маса. За един кратък миг тя се беше отдала на силата на магията…
Как беше допуснала да се превърне в такова чудовище?
Отвори рязко очи. Не тя беше допуснала това. Видението Гримпонд се оказа право. Не ти използваш магията, а магията те използва, беше й казало то. Магията те прави това, което иска. Брин не беше способна да я контролира напълно. Разбрала го беше в сблъсъка й в търговския център „Рукър лайн“ с мъжете от Спанинг Ридж. Тогава си обеща никога да не допуска магията да властва над нея. Но когато гномите паяци тръгнаха да я преследват в лагера, контролът, който тя си въобразяваше, че има над магията, бързо се изпари под напора на чувствата, безпомощността и необходимостта да действа на момента. Почти неосъзнато прибягна до помощта на песента на желанията. Просто запя. Съвсем импулсивно. Задвижи силата на магията така, както Роун Лий би задвижил силата на Меча си — това ужасно, разрушително оръжие.
И после тази сладка тръпка на наслада.
Очите й се наляха със сълзи. Е, вярно, имаше с какво да се успокоява. Блаженството трая не повече от миг, сега тя изпитваше угризения на съвестта и ужасът, който я изпепеляваше в момента, нямаше да позволи това да се повтори. Магията се оказа опасно непредвидима. Тя беше засегнала поведението й по начини, които Брин беше смятала за невъзможни. Това я превръщаше в опасност не само за нея самата, но и за близките й и девойката от Вейл трябваше да бъде непрестанно нащрек срещу тази заплаха.
Знаеше, че няма да може да се откаже от пътуването си на изток до Мейлморд. Аланон й се беше доверил и Брин беше сигурна, че въпреки всичко, което се беше случило, въпреки всички доводи срещу това издирване, тя трябваше да оправдае доверието на друида. Дори и в този момент Брин беше убедена в правотата си. Въпреки това тя можеше да избира начина на поведението си. Аланон искаше от нея да използва песента на желанията един единствен път, за да влезе в черната дупка. Ето защо тя ще трябва да намери начин да запази магията за себе си, докато й дойде времето. Само още веднъж ще рискува да използва магията. Взела това твърдо решение, тя изтри сълзите от очите си. Край, закле се. Никога вече няма да използва магията.