— Е добре де, ти какво предлагаш? — попита най-после Форейкър.
Слантър сви рамене.
— Нищо. Аз си свърших моята работа — доведох ви дотук. Останалото си е ваш проблем. Може би момчето ще може да ви прекара пак с магията на песента си. — Погледна въпросително Джеър. — Какво ще кажеш — способен ли си да пееш половин нощ?
Джеър се изчерви.
— Трябва да има начин, по който да се промъкнем край стражата, Слантър!
— Е, за мен няма проблем — изсмя се гномът. — Но на всички вас сигурно ще ви бъде трудничко.
— Хелт може да вижда през нощта… — обади се Форейкър, като обмисляше положението.
Гарет Джакс го прекъсна и погледна Стайтис:
— Ти какво предлагаш, муелрет? Това е твоят дом. Какво би направил ти на наше място?
Стайтис присви тесните си очи:
— Търссете сси ссами ваш път, малки хора. Потърссете сси помошта на някой друг глупак. Осставете ме на мира!
Гарет Джакс го гледа съсредоточено известно време; после безмълвно се доближи до него. Сивите очи бяха толкова студени, че Джеър неволно отстъпи крачка назад. Майсторът на бойните изкуства заби показалец в загърнатото с плащ тяло на муелрета.
— Ти май искаш да кажеш, че присъствието ти тук е вече абсолютно безполезно, а? — изсъска през зъби той.
Муелретът се сви в наметалото си, а в очите му проблясна злобно пламъче. Той обаче нямаше власт над Майстора на бойните изкуства. Гарет Джакс стоеше без да помръдва и чакаше.
После гущерът издаде скрибуцащ звук и раздвоеният му змийски език се стрелна напред:
— Ште ви помогна, ако ме пусснете на ссвобода — прошепна той. — Ште ви прекарам през мяссто, където никой няма да ви види.
Членовете на групата мълчаха и се споглеждаха. Не знаеха какво да правят.
— Не му вярвайте — извика Слантър.
— Глупав малък гном не мозе да ви помогне ссега — иззлобя Стайтис. — Нуздаете ссе от моя помошт, малки приятелисс. Знам пътишта, по които никой друг не мозе да мине.
— Какви пътища знаеш? — попита Гарет Джакс, който все още се владееше.
Муелретът обаче продължи да упорства:
— Първо ми обештайте да ме пусснете на ссвобода, малки хора. Обештайте.
Мършавото лице на Майстора на бойните изкуства остана безизразно. Не издаваше какво мисли.
— Ако ни отведеш до Греймарк, ще бъдеш свободен.
Слантър се намръщи неодобрително и се изплю на земята.
Всички чакаха отговора на Стайтис. Муелретът обаче като че ли разсъждаваше и мълчеше.
— Имаш думата ни — намеси се Форейкър, изгубил търпение. — А сега ни кажи откъде трябва да минем.
Стайтис се ухили злобно. Усмивка, която беше по-скоро противна гримаса:
— Ште преведа малки хора през пештерите на ношта!
— Ах ти, гаден…! — избухна гневно Слантър и се нахвърли срещу муелрета.
Хелт сграбчи гнома за китката и го възпря. Слантър се разкрещя и замята, сякаш беше обезумял. Стайтис се изсмя с тихо съскане, когато останалите членове на групата наобиколиха гнома и се помъчиха да го озаптят.
— Какво има, Слантър — попита Гарет Джакс, като продължаваше да стиска здраво ръката му. — Чувал ли си нещо за тези пещери?
Гномът се освободи от Майстора на бойните изкуства, но не можа да се измъкне от яката хватка на Хелт.
— Пещерите на нощта, Гарет Джакс! — озъби се гномът. — Погребални ковчези за планинските гноми от времето, когато са попаднали под властта на гущерите! Хиляди от моите хора са тикнати в пещерите, изоставени и изчезнали! Сега това… чудовище ще направи същото и с нас!
Гарет Джакс се извърна рязко към Стайтис. Дългият нож проблясна в ръката му.
— Внимавай какво ще отговориш този път, муелрет — посъветва го той тихо.
Стайтис обаче изглеждаше невъзмутим:
— Малък гном лъзе. През песстерите мозе да се сстигне до Греймарк. Ссте ви преведа под планината, покрай церните сскитници. Никой няма да забелези.
— Вътре наистина ли има проход — попита Форейкър Слантър.
Гномът изведнъж престана да се мята и замръзна в хватката на Хелт.
— Няма никакво значение дали има. Пещерите не са място за живи същества. Тунели, които продължават с мили, изсечени в Рейвънсхорн, черни като чистилището, фрашкани с проки! Чували ли сте за проките? Те са живи същества, творения на магия, по-стара от Четирите земи — магия на древния свят, така казват. Устите на скалата. Целият под на пещерите е покрит с проки. Една погрешна стъпка и те се отварят, поемат ви, затварят се, раздробяват ви на… — Тресеше се от гняв. — Точно по този начин гущерите се отърваха от планинските гноми — натикаха ги в тези пещери!