Те буквално се бяха накачулили един връз друг. Пребледнелите им лица лъщяха от пот в светлината на Огъня Уейк. Вперили бяха очи в пода пред тях. Стайтис отново ги поведе, следван на крачка зад него от Гарет Джакс. В редица по един идваха Слантър, Джеър, Еден Елеседил и Хелт. Форейкър беше най-отзад. Вървяха бавно по виеща се пътека, която минаваше сред проките. Стъпваха там, където Огънят Уейк им показваше, че няма черни усти. Ушите и мозъците им се пръскаха от ужасните звуци, които тези усти издаваха. Проките бяха навсякъде около тях. Те се отваряха и затваряха, сякаш чакаха да бъдат нахранени. Гладни животни, които усещаха, че наблизо има храна. Понякога се затваряха така плътно, че почти се сливаха с пода на пещерата. Почти незабележими пукнатини в грапавия камък. Въпреки това те можеха да зинат бързо, да отскубнат привидно безопасното пространство, готови да погълнат всичко, което си е позволило да стъпи върху него. Но всеки път, когато опасността ги дебнеше по пътеката пред тях, Огънят Уейк показваше на членовете на групата мястото, къде тя се спотайваше и ги чакаше. Прекарваше ги невредими.
Влязоха във втора, после в трета пещера. Проките бяха навсякъде. Всички пътища бяха опасни. Групата се движеше бавно и минутите течаха в един безкраен низ от време. Вървяха нащрек и напрежението започна да ги уморява. Знаеха, че една единствена погрешна стъпка щеше да бъде последната. Проките наоколо се отваряха и затваряха. Предъвкваха доволно, предусещайки пиршество.
— Този лабиринт няма край! — прошепна отчаяно Еден Елеседил на Джеър.
Младежът от Вейл кимна безпомощно. Форейкър беше минал напред и сега Хелт завършваше колоната. Брадатото лице на джуджето беше плувнало в пот, суровите му очи блестяха.
Скрит прок внезапно зейна почти в краката на Джеър. Обезумял Младежът от Вейл отскочи и се блъсна в Слантър. Прокът е бил непосредствено до него и той не го беше забелязал! Потисна отвращението и страха. Стисна силно зъби. Този ужас няма да трае много дълго. Скоро ще се измъкнат оттук.
Когато обаче преминаваха през поредната пещера Стайтис направи точно това, за което Слантър ги беше предупреждавал. Всичко стана толкова бързо, че дори Гарет Джакс не можа, да реагира. В един момент всички се бяха скупчили и се промъкваха през отвратително разтворените цепнатини. В следващия миг муелретът замахна рязко с ръка и насочи Огънят Уейк право в лицата им. Той ги ослепи с ярката си светлина и те закриха очи. Тогава Стайтис скочи край Гарет Джакс и Слантър и се озова до Джеър. Сграбчи младежа от Вейл за китката с яката си ръка, извади светкавично нож изпод черния си плащ и ге насочи към гърлото на пленника.
— Сстой мирен, малки приятелюсс! — изсъска муелретът и се обърна към останалите.
Всички стояха като заковани. Гарет Джакс беше приклекнал, готов за скок. Въжето все още го свързваше със Стайтис. Муелретът държеше младежа от Вейл между тях двамата, а ножът проблясваше в сумрака.
— Глупависс малки хорасс! Виздате ли какво ссте ви ссе сслучи?
— Нали ви казах, че изобщо не трябва да му се вярва! — разкрещя се Слантър обезумял. Зад него останалите стаяха като вцепенени в тесен кръг — Хелт, Форейкър и Еден Елеседил. Наоколо проките продължаваха да се отварят и затварят. Носеше се шум на търкане на камък в камък.
Гарет Джакс се изправи. Сивите му очи гледаха с такава омраза, че муелретът Стайтис мигновено затегна хватката си около китката на Джеър.
— Пусни младежа от Вейл, муелрет! — каза тихо Майсторът на бойните изкуства.
Острието на ножа се притисна по-плътно до гърлото на Джеър. Младежът от Вейл преглътна с мъка и се помъчи да се изтръгне. После очите му срещнаха очите на Гарет Джакс. Майсторът на бойните изкуства беше бърз, по-бърз от който и да било на този свят. Показа бързината и ловкостта си за пръв път, когато нападна гномите преследвачи, които бяха взели Джеър за заложник в Черните дъбове. И тогава изпитото му решително лице имаше същото изражение — спокойно, неразгадаемо. Само очите издаваха смъртта, която той обещаваше.
Джеър пое дълбоко въздух. Гарет Джакс се беше приближил достатъчно, но муелретът притисна още по-силно ножа в гърлото му.
— Магията принадлежи на насс, не на малки хорасс — изхриптя бързо и тихо Стайтис. — Магията ссрещу церните сскитници! Малки хора несспоссобни да я използват, не могат да я използват! Ссте ви ссмацкам като бълхисс!
— Пусни младежа от Вейл! — повтори Гарет Джакс.