Човекът от границата обаче не можеше. Дори и за нощното виждане му беше нужна поне малко светлинка, обясни им той. Способността му да вижда през нощта не вършеше работа при тези обстоятелства.
Замълчаха. Не им беше останала никаква надежда. Джеър чу Слантър как мърмореше и се гневеше срещу Гарет Джакс, че не се е вслушал в съветите му и се е доверил на един гущер. Джеър слушаше грубия глас на гнома. Стори му се, че чува и гласа на Брин. Тя също го упрекваше, че не се е вслушал в предупрежденията на Слантър. Прогони шепота й от съзнанието си. Помисли си, че ако песента на желанията можеше да му служи така, както служеше на сестра му, той би могъл да върне Огъня Уейк. Само че неговата песен беше само една илюзия, измама.
После се сети за кристала на виденията. Викна възбудено на другите и зарови в дрехите си. Най-после го напипа, все още провесен на сребърната верижка. Извади го и го постави в свитите си длани. Кристалът ще им даде светлина. Светлината, от която те толкова много се нуждаеха! С кристала и със способността на Хелт да вижда в нощта те щяха да се измъкнат от пещерите!
Неспособен да потисне обзелото го вълнение той, той запя на дадения му от Краля на Сребърната река подарък и призова магията. От кристала на виденията заструи ярка светлина, която заля пещерата. Образът на Брин Омсфорд се появи във вътрешността му. Мургавото й лице, красиво и унило, изникна пред тях в мрака на Пещерите на нощта! Приличаше на призрак, появил се от друг свят. Девойката от Вейл беше обгърната от сивота, тъмнина, която много приличаше на непрогледния мрак, в който те се намираха. Потискаща, задушаваща. Те предпазливо се доближиха един до друг и се скупчиха около светлината на кристала. Хванаха се за ръце като деца, които са принудени да минат през някакво тъмно пространство, и тръгнаха напред през лабиринта от проки. Най-отпред вървеше Джеър. С песента на желанията той поддържаше светлината на кристала, която разпръскваше сенките пред тях. На крачка зад него беше Хелт. Проницателните му очи изучаваха пода на пещерата и търсеха скритите проки. Останалите ги следваха.
От тази пещера навлязоха в друга, но доста по-малка. Тук беше по-трудно да се подбира безопасния път. Гласът на Джеър се извиси — ясен, силен, сигурен. Вече беше убеден, че ще се измъкнат от тези пещери и то благодарение на Брин. Искаше да благодари на лика й, който се носеше пред него. Странно наистина как тя беше успяла да се яви по този начин и да ги спаси!
Младежът от Вейл не слушаше звуците на проките, които стриваха камък в камък. Съсредоточи съзнанието си единствено върху светлината и видението на лицето на сестра си, което неотлъчно го водеше напред. Отдал се на магията на песента, той се движеше в тъмнината.
ГЛАВА 38
През останалата част от нощта Брин и спасителите й си пробиваха път през Тресавището Оулдън. Нямаше да успеят да се справят без помощта на Уиспър. Блатният котарак се чувстваше като у дома си в тази долина и нито мъглата, нито хлъзгавата разкаляна почва го притесняваха. Тресавището не можеше да подведе инстинкта, с който той подбираше пътя, и ги водеше на юг към черната стена на Рейвънсхорн.
— Ако не беше Уиспър, нямаше да можем да те намерим в тресавището — каза Кимбър Бо на Брин преди да тръгнат на юг. — Той те откри в мъглата. Никакви видения не биха го подлъгали и нищо в това тресавище не би могло да го измами. За щастие пристигнахме при теб навреме, Брин. Не трябва да се отделяш от нас след всичко това.
Брин прие добронамерения упрек без коментар. Нямаше смисъл да разискват повече случилото се. Вече беше взела решение — ще ги напусне преди да стигнат до Мейлморд. Просто трябваше да изчака удобния момент. Причините бяха много прости. Поверената й от Аланон задача беше да проникне през горската бариера, която охраняваше Илдач и да направи всичко възможно да унищожи книгата на черната магия. Тя ще го направи, като издигне магията на песента на желанията срещу магията на Мейлморд. В началото не беше сигурна, че това ще бъде възможно, но вече изобщо не се съмняваше, че ще успее. Сега Девойката от Вейл се чудеше дали това нямаше да се окаже фатално. Освободената силата магиите ще бъде нещо страхотно. Предстоеше й да противопостави не бяла магия срещу черна, както навремето си беше въобразявала, а две еднакво черни по сила и въздействие магии. Мейлморд беше създадена да унищожава. Само че и песента на желанията можеше да разрушава. Брин вече беше убедена, че тя не само притежава способността да унищожава, но и че не е в състояние да контролира това унищожение. Тя можеше да се зарича, че ще се владее. Можеше най-искрено да се кълне. Никога обаче нямаше да е сигурна, че ще удържи на думата си. Вече се съмняваше, че е способна да се въздържа да не използва песента на желанията. Поела беше риска за себе си. Направила го беше отдавна, когато реши да се впусне в това издирване. Тя обаче нямаше право да излага на опасност живота на тези, които бяха тръгнали с нея.