Удар обаче не последва. Внезапно нещо зад нея се стрелна, сграбчи черното същество и го повали с огромна сила. Брин залитна и падна на колене. Беше Уиспър. Песента на желанията явно не е била достатъчно силна, за да противодейства на заповедта на господарката му. Уиспър се е освободил от магията и, е тръгнал след нея!
Противниците се затъркаляха преплетени един в друг с впити нокти и зъби. Черното същество беше напълно изненадано. То беше видяло само девойката от Вейл. Разсъска се гневно и започна да се мъчи да се освободи от блатния котарак, който се беше вкопчил в гърба му. Те продължаваха да се търкалят по моста. Ноктите на Уиспър се забиваха във врата и раменете на чудовището, а то се мяташе и гърчеше обезумяло.
Брин стоеше на няколко ярда от средата на моста и се чудеше какво да предприеме. Трябва да направя нещо, повтаряше си тя. Това не е борба на Уиспър. Това е моята борба. Потрепери от ожесточеностга на битката. Неволно извика, когато двамата противника се търкулнаха на опасно близко разстояние от перилата на моста и раздрусаха железните вериги. Тя трябва да помогне. Но как? Нямаше друго оръжие освен песента на желанията, а не можеше да използва магията. Не би трябвало!
Изненада се от силата на решителността си. Не можеше да използва песента, защото… защото… Заля я гневна вълна. Уплаши се. Обърка се. Защо? Изтерзаната й душа изкрещя въпроса. Какво й ставаше?
Изведнъж тръгна напред, към отдалечения край на каменния свод, далеч от борещите се същества. Решила беше какво да прави — ще избяга. Черното същество търсеше нея. Когато я видеше, че бяга, щеше да я последва. А ако тя беше достатъчно бърза, щеше да стигне до Мейлморд преди него…
Спря. В края на моста, пред входа на пещерата, забеляза нещо друго, което се измъкваше от процепа.
Второ същество!
Изстина от ужас. Изходът на пещерата към светлината и долината беше прекалено далеч, а черното същество стоеше точно на пътя й. То беше дошло за нея. Вдигна се от скалата и тръгна бавно по моста на четири крака. Черната му муцуна беше широко отворена. Брин отстъпи назад. Този път тя трябваше да се защитава. Уплаши се. Не знаеше какво да предприеме. Трябва да използва песента на желанията. Трябва!
Черното същество съскаше и я приближаваше. Брин отново усети буца в гърлото си.
И отново Уиспър я спаси. Той се освободи от първото същество, метна се яростно върху второто и го отхвърли от девойката. Вдигна се с мъка на крака и се приготви да посрещне новия враг. Черното същество нададе гневен вой и подскочи високо във въздуха. Уиспър обаче беше изключително бърз. Той отстъпи ловко встрани, замахна силно с лапа и раздра корема на нападателя. Парчета черна плът се откъснаха от тялото на чудовището, но то не се предаваше. Изтръгна се с един скок и вторачи безизразните си очи в нападателя си.
Първото същество се доближи до второто. Започнаха да напредват предпазливо към блатния котарак. Уиспър отстъпи назад, като продължаваше да прикрива Брин. Гъстата му четина така беше настръхнала, че той изглеждаше два пъти по-голям от обикновено. Застанали на четири крака, черните същества маневрираха и нападаха с бързина, която беше изненадваща за огромните им туловища. Те внимателно дебнеха за някакъв пробив в отбраната на големия котарак. Уиспър държеше позициите си и не им се даваше. После двете същества скочиха едновременно върху него. Ноктите и зъбите им се забиваха яростно и разкъсваха козината и плътта му. Уиспър отново се озова върху веригите на парапетите, почти прикован от силния удар. Отскочи, хвърли се разярен върху черните същества и изсипа с удари омразата си върху тях.
Черните същества отново започнаха да го обикалят в кръг. Дишайки тежко, с окървавена козина, блатният котарак приклекна в отбранителна позиция. Нападателите го бяха притиснали към парапетите на моста, далеч от Брин. Не обръщаха вече никакво внимание на Девойката от Вейл. Впили бяха безизразни очи в котарака. Отново се готвеха за атака, а този път веригите нямаше да издържат. Уиспър щеше да падне в пропастта и да намери смъртта си.
Блатният котарак изглежда също разбираше какво става. Той скочи и направи маневра. Опита се да мине в центъра на моста. Чудовищата обаче реагираха бързо и му пресякоха пътя. Задържаха го притиснат до парапетите.
Брин Омсфорд изтръпна от ужас. Уиспър можеше да загуби битката. Тези същества бяха прекалено силни за него. Той им беше нанесъл дълбоки рани, които би трябвало да ги омаломощят, но те изглеждаха незасегнати. Плътта им беше разкъсана, но не кървяха. Бяха невероятно силни и бързи — по-силни и по-пъргави от всяко живо същество. Те очевидно бяха създадени от черната магия. Не бяха създания на природата.