Коридорът свърши. Появи се нова стълба. Тази се виеше като змия нагоре. Слантър спря, после започна да се изкачва. Другите го последваха. Стигнаха до друг коридор. След няколко десетки ярда той се разклоняваше в две посоки. Слантър тръгна вдясно. Не след дълго се изправиха пред затворена желязна врата. Гномът дръпна резето. То не поддаде. Той поклати безпомощно глава. Лицето му беше угрижено, когато се обърна към останалите. Явно се беше надявал, че тя нямаше да е заключена,
Гарет Джакс посочи назад към коридорите. Неизказаният въпрос се четеше в очите му. Дали не можеха да се върнат и да тръгнат по другия коридор? Слантър бавно поклати глава. Очите му говореха красноречиво. Гномът не можеше да отговори на този въпрос. Той просто не знаеше.
Останаха неподвижни още малко. Затворили очи, стиснали силно клепачи. Чудеха се какво да предприемат. После Слантър мина край тях и им махна да го последват. Поведе ги обратно по коридора към мястото, където той се разклоняваше. Този път поеха вляво. Вторият коридор се оказа по-дълъг от първия. Минаваше край забулени в сенки ниши и множество врати, всичките залостени с решетки. Гномът се спираше пред тях, после продължаваше напред. Минутите се изнизваха и безпокойството на Джеър непрестанно растеше.
Накрая коридорът свърши, този път с две големи железни врати. Те бяха толкова огромни, че Слантър трябваше да подскочи, за да стигне дръжките, които поддадоха с невероятна лекота и вратата вдясно се отвори беззвучно. Мъжете от малката група надникнаха предпазливо. Видяха огромна, претъпкана със запаси стая. В стените, близо до високия таван на помещението, имаше тънки процепи, през които се процеждаше сивкава светлина и разсейваше мрака.
Слантър посочи към процепите, после към отсрещната страна на стаята, където имаше друга затворена врата. Останалите веднага го разбраха. Намираха се сред външните стени на Греймарк.
Следвайки гнома, те всички влязоха предпазливо в другото помещение. Тук подът не беше наслоен с прах. Въздухът пак вонеше, силно и отвратително, но смрадта като че ли идваше отвън, а не от стените. Джеър запуши носа си отвратен. Зловонието можеше да ги довърши преди да бъдат открити от Призраци Морди. То беше толкова противно, че…
Някъде нещо проскърца тихо. Гарет Джакс светкавично се обърна, стиснал по една кама в двете си ръце. Викна предупредително на другите.
Прекалено късно. Нещо огромно, черно, с крила, се изстреля от сенките. Извиси се в полумрака и увисна във въздуха като някой уродлив прилеп. Зъбите и кривите му нокти пробляснаха, сякаш бяха от слонова кост. От гърлото му се изтръгна оглушителен вик. Нападна ги така ненадейно, че те нямаха време да реагират. Стрелна се светкавично към тях, прелетя край останалите и спря до Хелт. Размаха яростно криле и се спусна стремглаво към огромния човек от границата. Пронизителният му крясък се беше превърнал в съскане, което смразяваше кръвта. Хелт отскочи назад, сграбчи черното същество с двете си ръце и го отхвърли яростно от себе си. То прелетя през стаята и се сгромоляса шумно върху купчина от провизии.
Гарет Джакс се хвърли със скок напред. Камата му изхвърча от ръката и закова съществото в дървените кошове.
Слантър беше стигнал до отдалечения край на помещението и отвори широко желязната врата.
— Да се махаме! — изрева той.
Всички се втурнаха един след друг в съседната стая. Слантър тръшна вратата и я залости. Разтреперан, той се подпря на нея с цялата тежест на тялото си.
— Какво беше това? — попита задъхан Форейкър, свил гневно вежди. Брадясалото му лице лъщеше от пот.
Гномът поклати глава:
— Не знам. Нещо, което Черните скитници са изобретили чрез черната магия — някаква охрана, може би.
Хелт беше клекнал на едно коляно, заврял глава в ръцете си. През пръстите му се стичаше яркочервена кръв.
— Хелт! — прошепна Джеър и тръгна към него. — Хелт, ти си ранен…