Това беше дар на магията на елфите — или може би проклятие. Поне баща й каза така, когато откри, че тя го притежава. Брин разбра, че дълбоко в себе си той се плаши от това, което камъните на елфите можеха да направят и от това, което усещаше, че му бяха направили.
След като Брин накара кучето им да гони опашката си, докато то едва не издъхна, и направи така, че една цяла зеленчукова градина повехна, баща й взе окончателно решение. Скри камъните на елфите, за да не може никой вече да ги използва. Веднъж, преди няколко месеца, Брин забеляза на лицето на Джеър доста самодоволна усмивка. Той естествено за нищо на света нямаше да си признае, но Брин знаеше колко трудно е да се скрие нещо от брат й. Заподозря го, че е открил скривалището на баща им.
Роун Лий я посрещна на входната врата. Той беше висок и строен. Ръждиво кестенявата му коса беше пристегната през челото с широка панделка и падаше свободно върху раменете му. Дяволитите му сиви очи се присвиха закачливо:
— Няма ли най-после да ми помогнеш? Върша цялата домакинска работа, а дявол да го вземе, дори не съм член на семейството!
— Докато си тук, би трябвало да бъдеш — смъмри го тя. — Какво още има да се върши?
— Ами трябва да изнесем този багаж. Това е всичко.
В предверието бяха струпани кожени куфари и чанти с различна големина. Роун взе най-големите и каза:
— Мисля, че майка ти има нужда от теб в спалнята.
Тръгна по пътеката и Брин се запъти към спалните в задната част на къщата. Родителите й се приготвяха за обичайното есенно пътуване в намиращите се на юг от Шейдската долина общности. Обикновено липсваха от дома най-малко две седмици. Малко лечители притежаваха способностите на Уил Омсфорд, а на петстотин мили в околностите на Вейл не можеше да се намери нито един. По тази причина два пъти годишно, през пролетта и през есента, баща й пътуваше до околните села и помагаше на хората, които се нуждаеха от познанията му. Еритрия винаги го придружаваше и беше достойна негова асистентка. Тя бе почти колкото него добра в лечението на болните и страдащите. Те двамата не бяха длъжни да правят това и естествено не биха го правили, ако не бяха толкова добросъвестни. Други на тяхно място не биха си давали този труд. Но родителите на Брин имаха силно развито чувство за дълг. Те двамата бяха лечители и отдаваха живота си на тази професия със съответната сериозност и отговорност.
Докато родителите й изпълняваха милосърдната си дейност, Брин оставаше да се грижи за Джеър. Този път Роун Лий беше слязъл от планините и щеше да им прави компания.
Когато Брин влезе в спалнята, майка й я погледна, усмихна се и отметна назад дългата си черна коса. В този момент тя не изглеждаше много по-стара от Брин:
— Знаеш ли къде е брат ти? Ние сме почти готови за път.
Брин поклати глава:
— Мислех, че е с татко. Мога ли да ти помогна с нещо?
Еритрия кимна, прегърна Брин през раменете и я привлече към себе си на кревата:
— Искам да ми обещаеш нещо, Брин. Не искам да използвате песента на желанията, докато ни няма с баща ви. Нито ти, нито брат ти, разбра ли?
Брин се усмихна:
— Аз вече изобщо не я използвам — очите й изучаваха мургавото лице на майка й.
— Знам. Но Джеър не е престанал, макар да си въобразява, че аз не го подозирам. Във всеки случай баща ти и аз не искаме да я използвате, докато ни няма. Нито веднъж. Ясно ли е?
Брин се поколеба. Баща й знаеше, че магията на елфите е част от децата му, но според него това не беше нито хубаво, нито необходимо. Вие сте достатъчно интелигентни и надарени, им беше казвал неведнъж. Не са ви нужни номера или хитрости, за да доказвате себе си. Бъдете такива, каквито сте и каквито можете да бъдете, без да използвате песента на желанията. Еритрия повтаряше като ехо съветите на баща им, но по-добре от него разбираше, че децата им не биха ги изпълнили, ако преценяха, че могат да ги пренебрегнат.
За съжаление Джеър рядко проявяваше благоразумие. Брат й беше едновременно импулсивен и отчайващо вироглав. Колкото до използването на песента на желанията той беше склонен да прави точно това, което му доставя удоволствие, стига да му се разминава безнаказано.
И все пак магията на елфите действаше по различен начин при Джеър…
— Брин?
Гласът на майка й я откъсна от мислите:
— Мамо, не виждам какво лошо има, че Джеър иска да се забавлява с песента на желанията. Та това е просто една игра.