Мейлморд, помисли си веднага Роун.
Брин трябва да е там.
Скочи на моста и тръгна напред. Старецът и момичето го последваха. Приближаваше нишата, когато Кимбър извика остро и го стресна.
— Планинецо, ела да видиш!
Роун се обърна и бързо се доближи. Тя стоеше по средата на моста и му посочи нещо. Голямо парче от желязната верига на парапета беше откъснато и разбито. В краката на Кимбър имаше кървави петна, които засъхваха върху камъка.
Момичето коленичи и докосна с пръсти кръвта.
— Не е много отдавнашна. Отпреди не повече от час.
Планинецът я изгледа потресен. В този момент и двамата си зададоха мислено един и същ въпрос.
— Не, не може да е нейната…
Ужасен вик разкъса въздуха — пронизителен и зловещ. Вик на разгневено и уплашено животно. Той раздра тишината и двамата замръзнаха при мисълта, която мина през главите им. Викът идваше иззад нишата.
— Уиспър — изкрещя Кимбър.
Роун хукна като обезумял. Брин!
Скочи от моста на пода на пещерата и се стрелна към коридора на нишата, сграбчил с две ръце меча, който висеше на гърба му. Планинецът беше бърз, но девойката още по-бърза. Тя профуча край него като подплашено животно и полетя към нишата и светлината зад нея. Коглайн се завлачи след тях и напразно се мъчеше да ги накара да намалят скоростта. Викаше гневно, силно и пронизително, но краката му бяха прекалено слаби и бавни и не му позволяваха да ги застигне.
Планинецът и момичето най-после излязоха от нишата. Кимбър тичаше на десетина ярда пред Роун. Върху тясна скална издатина пред тях видяха Уиспър, който се биеше с две облечени в черно същества без лица. Зад тях, върху каменна стълба, която се спускаше спираловидно надолу от скалите — Роун веднага разбра, че тясната стълба беше Кроуг — стоеше един от Призраците Морди и наблюдаваше.
Призракът Морд се обърна, когато чу стъпките на приближаващите се.
— Кимбър, внимавай — предупреди я Роун. Момичето обаче вече се беше спуснало да помага на Уиспър. Държеше дълги ножове в двете ръце. Призракът Морд насочи ръка към Кимбър и от пръстите му изхвърча червен огън, който се плъзна край момичето и се удари в скалата. Разхвърчаха се парчета разтрошен камък. Роун извика и се втурна напред, протегнал пред себе си абаносово черния Меч на Лий. Призракът моментално се обърна към него и отново изстреля от пръстите си огън. Той се стрелна към планинеца, който го прихвана с острието на меча и въздухът около него лумна в ярки пламъци. Силата на удара го повдигна от земята и отхвърли назад.
В този момент Коглайн се появи от пещерата, стар, прегърбен и вбесен. Разкрещя се предизвикателно на Призрака Морд. Едно джезве кокали, плът и дрехи, той се запъти право към облечената в черно фигура. Черният скитник се извърна и насочи ръката си към него. Старецът обаче бързо метна с хилавата си ръка някакъв черен предмет, който полетя към Призрака Морд и се заби в яркочервения му огън. Страхотен взрив разтърси планината. От долния край на Кроуг изригнаха пламъци и дим и се понесоха към небето. Откъснати парчета скала се разхвърчаха във всички посоки.
За един миг всичко изчезна сред облаци дим и пръст. Обезумял Роун стана от земята.
— На ти малко от моята магия, проклетник такъв, храна на червеите! — крещеше развеселен Коглайн. — Я да видим какво ще направиш срещу това!
Старецът профуча край Роун преди планинецът да успее да го спре, заподскача от удоволствие като луд и хилавото му тяло се скри сред дима. Ръмженето на Уиспър внезапно долетя някъде отпред, после се чу острия вик на Кимбър. Роун изруга гневно и хукна след Коглайн. Ама че изкуфял старец!
Точно пред него в мъглата избухна червен огън. Хърбавото тяло на Коглайн изхвърча встрани като кукла, хвърлена от ядосано дете. Планинецът стисна зъби и се втурна към източника на огъня. Почти веднага налетя върху Призрака Морд. Мечът на Лий се заби в червения огън и го отблъсна. Призракът изчезна. Роун чу стъпки зад себе си и отскочи. Беше Уиспър, който се движеше през облаците от дим. Едното от черните същества се беше вкопчило в блатния котарак, който стискаше в зъби другото същество. Роун бързо замахна с меча. Острието му разсече черното същество и то се свлече от гърба на Уиспър.
— Кимбър! — изкрещя планинецът.
Близо до него избухна червен огън и той отново го отблъсна с меча си. От дима почти веднага се появи загърната в черен плащ фигура и Роун се хвърли върху нея. Този път Призракът Морд не беше достатъчно бърз. Притиснат до каменната стълба Кроуг, той се мъчеше да се измъкне вляво. От пръстите му изскочи огън. Планинецът моментално се метна върху му и замахна с Меча на Лий. Призракът Морд се взриви и се превърна в купчина пепел.