Брин отвори уста, но не успя да издаде нито звук. Паренето се разнесе от дланите в ръцете й и започна да пълзи нагоре.
— Познаваш ме. Аз съм Илдач, книгата на черната магия, създадена от епохата на магьосничеството. По-стара съм от елфите. Стара съм колкото Краля на Сребърната река, древна съм като света. Онези, които ме създадоха, онези, които ми придадоха форма, отдавна напуснаха земята с появата на световете на магьосничеството и на човека. Навремето аз бях част от света, скрита от хорски очи. За мен се говореше само нощем. Аз бях сбор от тайни. После тези тайни придобиха форма, бяха написани и усвоени от онези, които щяха да познаят моята сила. Винаги е имало същества, които са опознавали силата ми. През всички тези векове аз бях тук за тях и издавах тайните си на онези, които искаха да ги узнаят. Създавах същества на магията и им давах сила. Никога досега обаче не е имало някой като теб.
Думите преминаха в шепот, изпълнени с очакване и обещание. Девойката от Вейл ги усещаше като духнати от вятъра листа, които се носеха в мозъка й. Вече цялата изгаряше от огън, който приличаше на горещината, която изскача стремително от отворена внезапно врата на пещ.
— Преди тебе са идвали много други. От друидите се родиха Господарят на магиите и Носителите на черепи. Те откриха в мен тайните, които търсеха и станаха това, което щяха да станат. Само че силата бях аз. От прокудените от расите се родиха Призраците Морди, вече посети семена. Силата пак бях аз. Винаги аз съм силата. Всеки път, когато има върховно прозрение за това, какво трябва да стане със света и с неговите същества. Всеки път това прозрение придобива форма чрез умовете на онези, които ще използват силата, заключена в страниците ми. Всеки път прозрението се оказва неточно и този, който го е оформил, се проваля. Дете на мрака, можеш ли сега да прозреш нещо от онова, което мога да ти предложа.
Ръцете на Брин сякаш сами отвориха внимателно книгата на Илдач и пергаментните й страници започнаха да се прелистват. Думите от текста зашептяха на някакъв древен шрифт и език, по-стари от човека, надигнаха се от текста и се превърнаха в глас, тих и тайнствен. Съзнанието на Девойката от Вейл се отвори за тях и тя веднага разбра смисъла. По малко оттук, по малко оттам и тайните на силата й се разкриха — черни и ужасни.
После, също толкова бързо, както се бяха появили, откровенията изчезнаха, оставили бледа следа в дразнещи спомени. Страниците на книгата се прелистиха обратно и кориците се затвориха. Ръцете на Брин, все още стиснали огромния том, се разтрепериха.
— Показах ти една съвсем малка част от това, което съм. Аз съм сила, дете на мрака. Сила, пред която всичко, усвоено от друида Брона и последователите му, бледнее. Сила, в сравнение, с която силата на Призраците Морди, които сега идват при мен, е нищо. Усещаш ли, как тази сила те обладава в момента?
Горещината отново се разля по тялото на Девойката от Вейл. Тя изпита усещането, че набъбва и се уголемява.
— Хиляди години бях използвана по начини, които определяха твоята съдба и съдбата на такива като теб. Хиляди години враговете на семейството ти са призовавали силата ми и са се мъчили да унищожат това, което би те запазило. Аз направих така, че да дойдеш на това място по това време. Аз те направих такава, каквато си. Аз оформих живота ти. Във всяко нещо, което се случва, има логика. Така че и в това има логика. Досещаш ли се каква е тази логика? Погледни навътре.
Изведнъж някакво предупреждение й нашепна и тя си спомни бегло една висока, облечена в черно фигура с посивели коси и пронизващи очи. Тя й говореше за нещо, което щеше да мами и покварява. Помъчи се да си спомни името на мъжа, но не успя и видението беше изтласкано от паренето вътре в нея и от спомена за думите на Илдач.
— Не виждаш ли самата себе си? Не виждаш ли каква си всъщност? Погледни навътре.
Гласът беше студен, равен, лишен от емоции, но толкова настойчив, че прогони мислите й. Погледът й се замъгли и тя успя да види отстрани съществото, в което се беше превърнала чрез магията на песента на желанията.
Ние сме едно цяло, дете на мрака, точно както ти пожела. Никога не е имало нужда от магията на елфите, защото ти си такава, каквато си и винаги си била такава. Точно това ни свързва. Има връзки, създадени от магията. Те ни правят такива, каквито сме, защото ние не сме нищо друго освен магиите, които носим в себе си — ти в твоето тяло от плът и кръв, а аз в пергамента и мастилото. Ние сме два живота свързани в един и това, което е било преди, ни се предоставя сега. Всичките тези години чаках точно този момент.