Выбрать главу

Лъже! Думата проблясна като светкавица в съзнанието на Брин и изчезна. Мислите й се завъртяха объркано и разумът й се разпиля. Ръцете й продължаваха да стискат книгата, сякаш вътре беше собственият й живот. Думите, изречени от безжизнения глас на Илдач, й прозвучаха невероятно убедителни. Наистина имаше връзки, които ги обвързваха. Имаше някакво сливане. Тя беше като Илдач, част от нея, сродна.

Извика мислено името на друида и се мъчеше да възкреси спомена, която сега й се губеше. У нея се надигна бурна гореща вълна, заля го и го помете. Гласът отново проговори.

— Всички тези години чаках теб, дете на мрака. Най-после ти дойде и аз съм твоя. Виждаш ли какво трябва да се направи с мен? Прошепни ми го.

Думите се сляха в съзнанието й. Черни на фона на червената мъглявина на видението й. Искаше да изкрещи, но викът заседна в гърлото й.

— Прошепни ми какво трябва да се направи с мен.

Не! Не!

— Прошепни ми какво трябва да се направи с мен.

Очите й се напълниха със сълзи, които се затъркаляха бавно по бузите.

— Трябва да те използвам — отвърна тя.

Роун се отдръпна разгневен от Кроуг, отдалечи се и отново се върна. Така стискаше абаносовочерното острие на меча, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— До гуша ми дойде. Разкарай тази котка от пътя ми, Кимбър! — заповяда той на момичето и тръгна към него, но се поспря, когато Уиспър вдигна огромната си глава към него.

Девойката обаче отново поклати глава:

— Не мога да направя това, Роун. По този въпрос Уиспър си има собствено мнение.

— Пет пари не давам за мнението му! — избухна Роун. — Той е само едно животно и не може да взема решения за подобни неща! Ще мина край него, независимо дали това му харесва или не! Няма да оставя Брин сама в онази черна дупка!

Вдигна меча и тръгна към Уиспър. В този момент планината се разтресе. Тътенът се носеше от зловещата джунгла на Мейлморд. Трусът беше толкова силен, че планинецът и момичето залитнаха. Изненадани и озадачени те се втурнаха към ръба на скалите.

— Какво става там долу? — прошепна тревожно Роун. — Какво става, Кимбър?

— Черни скитници, предполагам — озъби се Коглайн някъде зад тях. — Кой знае, може би призовават черната магия, за да я използват срещу момичето.

— Дядо — кресна му Кимбър. Този път тя наистина се беше ядосала.

Роун се обърна разгневен:

— Старецо, ако нещо се случи на Брин само защото тази котка тук не ме пуска да мина…

Изведнъж млъкна. Върху стълбата Кроуг се появи редица от сенки, приведени и обгърнати от здрача на късния следобед. Вървяха една след друга. Спускаха се от оловносивите стени на Греймарк към издатината, където стояха Роун и спътниците му.

— Призраци Морди — едва продума планинецът.

Уиспър се обърна и зае отбранителна поза. Коглайн пое рязко въздух с остро изсвистяване.

Роун гледаше онемял как редицата от черни фигури се удължава и напредва. Бяха ужасно много.

— Застани зад мен — каза той тихо на Кимбър. Изтегли меча си.

Трябва да те използвам… да те използвам, да те използвам. Думите се повтаряха отново и отново в съзнанието на Брин, извисяваха се в молитва, превръщаха се в идея фикс, която имаше опасност да обладае целия й разум. И все пак беше й останало някакво мъничко подобие на логика, което пищеше сред това натрапчиво монотонно повтаряне на думите.

Това е черната магия, Девойко от Вейл! Това е злото, заради което ти дойде тук, за да го унищожиш!

Допира на книгата до кожата на ръцете й обаче и паренето в цялото й тяло така я сковаваха, че нищо друго не беше в състояние да отвлече вниманието й. Гласът отново се появи и я обгърна плътно.

— Та аз не съм нищо друго освен сборник от мъдри поуки, натрупвани през вековете и съхранени, за да бъдат използвани от простосмъртни! Аз не съм нито добро, нито зло, а просто нещо, което съществува. Знания, записани и събрани на едно място. На разположение на всеки, който проявява интерес към тях. Вземам това, което ми се дава от живота, на онези, които изпълняват моите пророкувания. Аз съм само едно тяхно отражение. Помисли, дете на мрака. Кои са онези, които са ме използвали? На каква цел са искали да служат? Ти не си като тях.

Брин се подпря на олтара, стиснала книгата в ръце. Не слушай! Не слушай!

— Хиляди години, че и повече, бях в ръцете на враговете ти. Сега не те, а ти си тук. Имаш възможност да ме използваш, както никой друг досега. Държиш силата, която е моя. Държиш тайните, които бяха погрешно използвани от толкова много други. Помисли си само какво би могла да направиш с тази сила, дете на мрака. И животът, и смъртта могат да бъдат променени благодарение на това, което съм. Свързване на песента на желанията с написаните думи, сливане на магия с магия. Колко прекрасно би било! Усещаш ли колко чудесно би било! От теб не се иска нищо друго, освен да опиташ. Просто опитай.