Джеър поклати смаяно глава;
— Гарет, какви…?
— Сънят! Видението, за което ти разказах онази нощ в дъжда, когато за пръв път говорихме с Краля на Сребърната река! Сънят, който ме доведе на изток с теб, Младежо от Вейл — това е то!
— Но видението ти се е явило като нещо огнено — заекна Джеър.
— Огън, да — така ми се появи! — прекъсна го Гарет Джакс. Издиша бавно въздуха си. — Досега си мислех, че може би — без да разбирам защо — съм грешал в това, което съм видял. Но в съня, докато стоях пред огъня, а гласът, който ми казваше какво трябва да направя, заглъхна, огънят извика с човешки глас. Беше вик, който прозвуча почти като смях. Викът, който това същество нададе преди малко!
Сивите му очи горяха от възбуда.
— Младежо от Вейл, това е битката, която ми беше обещана!
Пред тях Джачайра приклекна и започна да ги доближава.
Гарет Джакс моментално измъкна меча.
— Мислиш да се биеш с това същество? — изуми се Слантър.
Другият изобщо не го погледна само каза:
— Стойте настрани от мен!
— Ти не знаеш нищо за това същество. Ако е отровно като онова, което нападна човека от границата…
— Аз не съм човека от границата, гноме. — Гарет Джакс наблюдаваше напрегнато приближаването на Джачайра. — Аз съм Майсторът на бойните изкуства. И никога досега не съм губил битка.
Стрелна ги със суровите си очи и после впи поглед в Джачайра. Джеър тръгна към него, но Слантър го сграбчи грубо за рамото и го изтегли назад.
— Недей, не трябва — изръмжа гномът. — Щом иска да има тази битка, остави му я! Никога не бил губил битка! Загубил си е ума, ето какво е загубил!
Гарет Джакс се примъкваше предпазливо към мястото, където стоеше Джачайра.
— Заведи Младежа от Вейл в пещерата и намери извора, гноме. Тръгнете, когато съществото се запъти към мен. Не забравяйте клетвата.
Джеър беше като обезумял. Хелт, Форейкър, Еден Елеседил. Всички те загинаха, мъчейки се за го отведат до Извора на рая. А сега и Гарет Джакс.
Вече беше прекалено късно. Джачайра изрева и се хвърли върху Гарет Джакс. С един скок се озова пред Майстора на бойните изкуства и размаха крайниците си. Черната фигура обаче се плъзна встрани, сякаш беше сянката, на която приличаше. Острието на меча се вряза в нападателя — веднъж, после още веднъж. Всичко стана светкавично бързо. Джачайра нададе вой, освободи се и се приготви за втори скок.
Гарет Джакс се обърна. Мършавото му лице беше свирепо, сивите му очи блестяха от възбуда.
— Тръгвай, Джеър Омсфорд! — извика той. — Щом пак ми се нахвърли изчезвайте!
Слантър го задърпа, а Младежът от Вейл се задушаваше от гняв и безсилие. Нямаше да тръгне!
— Слушай, момче, до гуша ми дойде от теб! — кресна му вбесен Слантър.
Джачайра отново нападна и Гарет Джакс отново се изплъзна. Тънкият му меч проблясна. Само че този път той закъсня с части от секундата. Ноктите на Джачайра се впиха в куртката и се забиха в ръката.
Джеър извика и се изтръгна от Слантър.
Слантър го сграбчи бързо и го удари. Юмрукът на гнома улучи брадичката на Младежа от Вейл. Пред очите му се завъртя ослепително бяло кълбо, после всичко потъна в непрогледна тъмнина.
Последното, което си спомняше, е че падна.
Когато дойде на себе си, видя Слантър клекнал до него. Гномът го беше поставил в седнало положение и го друсаше силно.
— Ставай, момче! Стъпи на крака!
Гласът му беше суров и гневен. Джеър бързо се изправи. Вече се намираха навътре в пещерата. Слантър сигурно го беше носил на ръце. Единствената оскъдна светлина се провираше през пукнатините на тавана.
Гномът го нахокваше:
— И какво си въобразяваше, че правиш там?
Джеър все още беше замаян от удара.
— Не можех да го оставя да…
— Щеше да му се притечеш на помощ с твоите номерца, така ли? — прекъсна го Слантър. — Ти просто нищо не разбираш, ясно ли ти е? Ти наистина нищичко не разбираш! И какво мислиш, че правим тук? Фантазираш си, че играем някаква игра, а? — Гномът беше излязъл извън кожата си. — Има неща, свързани с живота и смъртта, които са решени много отдавна, момче! Ти не можеш да ги промениш! Нямаш правото! Всички други, всичките умряха, защото така е трябвало да стане! Те са искали така да стане! И знаеш ли защо?
Младежът, от Вейл поклати глава: