— Аз…
— Заради теб! Те умряха, защото вярваха в това, което ти беше тръгнал да правиш — всички до един! Дори и аз… — Замълча и пое дълбоко въздух. — Щях да сторя голямо добро, ако те бях оставил там да се втурнеш да помагаш на Майстора на бойните изкуства и да се оставиш да бъдеш убит, така ли? Много по-разумно щеше да бъде, няма що!
Слантър вдигна Джеър и го повлече навътре в пещерата.
— Прекалено много време загубихме да те уча на неща, които ти би трябвало вече да знаеш. Пропиляхме време, с което не разполагаме! Останах само аз и едва ли ще ти бъда много полезен, ако попаднем на Черните скитници сега. Виж другите, те бяха истински закрилници. Грижеха се за мен не по-малко, отколкото за теб!
Джеър забави крачка и се извърна:
— Какво ли се е случило на Гарет, Слантър?
Гномът поклати мрачно глава:
— Той се бие в обещаната му битка, точно както беше пожелал. — Отново побутна Джеър и го пришпори напред. — Намери си извора бързо, момче! Намери го и направи това, за което си дошъл тук. Направи го, за да има някакъв смисъл цялото това безумие!
Джеър хукна с него и не пророни нито дума. Изчервил се беше от срам. Разбираше гнева на гнома. Слантър беше прав. Действал беше, без да мисли, без да разсъди защо другите бяха жертвали живота си заради него. Е, намеренията му може би са били добри, но постъпката му наистина беше неразумна.
Пред тях сенките чезнеха в размазаната сивкава светлина, която струеше през огромна пукнатина в скалата. От скалния под на пещерата бликаше отвратителна черна вода, изпомпвана по някакъв невероятен начин от дълбините на земята на разстояние от стотици фута. Събираше се и бълбукаше в широк басейн, потичаше по дълбок улей в единия му край, понасяше се по износен канал, след което се изливаше през отвор в стената на планината и падаше в каньоните. От там започваше дългото й пътуване на запад, където се превръщаше в Сребърната река.
Гномът и Младежът от Вейл се приближиха предпазливо. Очите им шареха в мрака й проникваха в отдалечените тъмни ниши и ъгли на пещерата. Нищо не помръдваше. Животът се усещаше единствено от шуртенето на тъмните води. Един ужасен, стремглав приток на отрова, която изпускаше пара, пенеше се и кипеше, докато излизаше от извора. Няма я вече Сребърната река, помисли си Джеър мрачно. Вероятно дори магията на стареца нямаше да може да промени водите й, да ги направи пак такива, каквито са били. Младежът от Вейл бавно бръкна в куртката си и извади малката торбичка със Сребърния прах, която беше носил през цялото пътуване. Разхлаби връзките и погледна вътре. Прахът приличаше на най-обикновен пясък. Ами ако това наистина беше само пясък…?
— Стига си се мотал! — изрева Слантър.
Джеър се доближи до ръба на басейна. Виждаше тинята, която задушаваше тъмните води на извора, усещаше смрадта. Невъзможно беше да е само пясък! Сети се за Брин. Сърцето му се сви от страх…
— Хвърли го! — извика гневно Слантър.
Джеър бръкна, извади Сребърния прах и с широк жест го разпръсна върху повърхността на отровения извор. Малките зрънца политнаха в тъмнината. Изведнъж те затрептяха и заблещукаха в мрака на пещерата. Докоснаха водите и лумнаха ослепително. От тъмния извор полетяха пръски от блестящ сребрист огън. Джеър и Слантър отстъпиха и закриха очи.
— Магията — изкрещя Джеър.
Водите на Извора на рая засвистяха и закипяха. Гейзер от водни стълбове изригна към небето и се посипа из цялата пещера. Нахлу чист въздух. Гномът и Младежът от Вейл гледаха изумени, невярващи на очите си. Пред тях водите на Извора на рая бълбукаха чисти и пресни от скалата на планината. Вонята и гадният черен цвят бяха изчезнали. Сребърната река отново беше чиста.
Джеър бързо свали от врата си Кристала на виденията. Престанал беше да изпитва всякакви съмнения. Увереността му се беше върнала. Доближи се до басейна и се изкачи на малка издатина. Отново чу гласа на Краля на Сребърната река, който му казваше какво трябва да направи, за да спаси Брин.
Стисна Кристала на виденията и се загледа във водите на басейна. В този миг му се стори, че умората и болката го напущат.
Хвърли Кристала на виденията и верижката в дълбините на извора. Проблесна ослепителна светкавица — много по-голяма от предишната — и сякаш цялата скала лумна в бели пламъци. Джеър падна на колене ужасен. Чуваше виковете на Слантър зад себе си. В миг му се стори, че се беше случило нещо непоправимо. После светлината угасна и потъна във водите на басейна. Повърхността на извора стана гладка и прозрачна като стъкло.