Отговора — покажи ми отговора!
Един образ се разпростря в огледалната повърхност и затрептя. В началото беше прозрачен. После се уплътни и придоби очертания. Появи се една стая в кула. Приличаше на пещера, изпълнена с мъглява, сивкава светлина. Пропита беше с нещо угнетяващо, почти осезаемо. Джеър потръпна от усещането. Изведнъж стаята започна да набъбва и да го повлича.
В този момент се появи лицето на сестра му…
Брин Омсфорд усети очите, които я наблюдаваха. Видя това, което беше и това, в което щеше да се превърне. Въпреки дебелите пластове на магията, която силата на Илдач наслагваше вътре в нея, Девойката от Вейл усети погледа на очите и собственото й аз се отключи.
— Не ме доближавай! — изпищя тя. Аз съм детето на мрака!
Но тази мъничка част от нея самата, която магията не беше обладала, позна очите и потърси помощта им. Окованите мисли се изтръгнаха от веригите си в съзнанието й, побягнаха като подгонени от вълци овце, крещяха и се оглеждаха обезумели за подслон. Тя ги видя. Това, което откри, я разгневи. Протегна ръка към разпилените мисли, които продължаваха да бягат. Започна да ги мачка, една след друга. Детство, дом, родители, приятели — отделните парчета на това, което е била преди да разбере каква би могла да бъде. Смачка ги всичките.
Едва тогава свитото й гърло се отпусна. Гласът й се отприщи във вопъл на неописуемо терзание. Дори стените на древната кула се разтърсиха от силата на страданието й. Какво беше направила? Сега дълбоко в себе си Брин изпитваше болка, породена от злото, което беше причинила. Проблясък на мимолетно прозрение. Чу ехото на пророчеството на Гримпонд. Дошла беше в Мейлморд, за да намери това, което беше намерила! Собствената си смърт. Само че не тази смърт, която беше предполагала, че ще намери. А смъртта на собственото си аз, впримчено от магията! Тя унищожаваше самата себе си!
Дори в ужаса на това откритие тя не можеше да се освободи от Илдач. Обладана беше от усещането на силата на магията, която прииждаше и заливаше като приливна вълна. Държеше пред себе си книгата в смъртоносна хватка, чуваше безжизнения шепот, който я насърчаваше и обещаваше. Забрави страданието си. Очите бяха изчезнали. Останал беше само гласът. Слушаше думите му. Не беше в състояние да не ги слуша. Светът започна да се разтваря пред нея…
При басейна на Извора на рая Джеър отстъпи от видението на сестра си. Тази, която видя, наистина ли беше Брин? Вцепени се от ужас, когато се помъчи да си припомни образа, който водите му бяха показали. Ликът беше на сестра му, само че изкривен в нещо, което той едва разпозна. Някакво извращение на човешкото същество, което тя беше навремето. Брин беше загубила себе си — точно както го беше предупредил Кралят на Сребърната река.
А Аланон? Къде беше Аланон? Къде беше Роун? Дали не бяха я изоставили, както той я беше изоставил, след като пристигна твърде късно при Извора на рая?
Сълзи намокриха лицето му. Случи се това, което старецът му беше казал. Нещата се бяха развили така, както Кралят на Сребърната река ги беше предвидил. Младежът от Вейл изпадна в ужасно отчаяние. Единствен той беше останал. Аланон, Брин, Роун, малката група от Кълхейвън, всички си бяха отишли.
— Ей, момче, какво правиш? — чу той гласа на Слантър. — Отдръпни се оттам и използвай разума си, ако…
Джеър запуши ушите си и изключи съзнанието си за останалото, което гномът щеше да му каже. Отново впери очи във видението във водите на басейна. Там беше видял образа на Брин, макар и изкривен. Това беше Брин, слязла в Мейлморд, привлечена от книгата Илдач, обладана по някакъв начин от магията, която трябваше да унищожи.
Той трябваше да отиде при нея. Той трябваше да се опита да й помогне, дори и да беше вече късно.
Стана и си спомни за последния подарък на Краля на Сребърната река.
— Един единствен път магията на твоята песента на желанията ще бъде използвана, за да породи не илюзия, а реалност.
Младежът от Вейл се пребори с безпомощността, страха и отчаянието и запя. Мелодията на песента се надигна в безмълвната тишина на пещерата, заля мълчанието и удави силните протести на Слантър. Загърби болката и умората. Остана само желанието. Той крещеше желанието си! Ярката бяла светлина на водите на басейна отново затрептя във въздуха над Извора на рая и отново водите изригнаха като гейзер и полетяха към небето.
Слантър залитна назад, ослепен и оглушен. Когато отново отвори очи, Джеър Омсфорд беше изчезнал в светлината.