— Напротив, Слантър, сигурен съм. Убеден съм. Той беше достоен противник на всекиго. Той беше най-добрият.
Мълчаха дълго. После и гномът кимна.
— Знаеш ли, и аз така си мисля — каза уверено той.
Планината отново се разтърси. Дълбините на скалата отново забоботиха. Слантър хвана Джеър за рамото и го обърна към себе си:
— Не можем да останем, момче. Веднага трябва да открием сестра ти.
Джеър хвърли последен поглед на неподвижното тяло на Майстора на бойните изкуства и се насили да откъсне очи от него:
— Сбогом, Гарет Джакс — прошепна той.
Гномът и Младежът от Вейл стигнаха бързо до пътеката Кроуг и се заспускаха по нея.
Брин прекоси на бегом потъналата в мъгла джунгла на Мейлморд, най-после откъснала се от кулата на Илдач. Долината се раздираше от дълбок тътен, трусове, които се предаваха чак до върховете на планината наоколо. Черната магия беше напуснала земята. А след като тя си беше отишла, Мейлморд не можеше да оцелее. Повдигането и отпускането на дишането, свистенето, което шепнеше за неестествения й живот, беше спряло.
Къде съм? Мислите на Брин се блъскаха като обезумели в главата й, очите й шареха трескаво върху сгъстяващите се сенки. Какво беше станало с Кроуг?
Знаеше, че е безвъзвратно загубена. Загубена беше в момента, в който беше избягала от кулата. Нощта се беше спуснала над долината и тя се намираше в гробище, в което всички знаци изглеждаха еднакви и нито една алея не показваше накъде води. През плетеницата от клони и лози пред нея, тя можеше да види силуета на скалите, които ограждаха черната дупка, но долната част на Кроуг тънеше в тъмнина. Мейлморд се беше превърнала в един непроходим лабиринт и тя беше попаднала в капана й.
Девойката от Вейл се чувстваше изтощена. Силите й бяха изцедени от дългото използване на песента на желанията и от продължителното слизане в черната дупка. Имаше усещането, че се е загубила, а магията вече не й позволяваше да има поглед върху нещата. Цялата долина около нея се тресеше, предупреждение за гибелта на Мейлморд и на всичко в нея. Единствено духът на Девойката от Вейл се беше запазил силен й само благодарение на този дух тя продължаваше да върви и да търси изход за спасение.
Земята под краката й хлътна рязко, толкова неочаквано, че тя изпадна в паника. Брин се препъна и насмалко не падна. Мейлморд се разтваряше. Продънваше се под самата нея. Сега вече знаеше, че ще я отнесе заедно със себе си.
Спря и се опита да поеме въздух. Нямаше смисъл да продължава да върви. Тичаше безцелно, без път и без посока, като сляпа. Дори и прехвалената магия на песента на желанията, ако решеше да я използва, нямаше да й помогне. Защо я изостави Джеър? Защо си отиде? Отчаянието я заля и тя се почувства предадена. Отчаяние и безразсъден гняв. Тя обаче се опита да се пребори с обладалите я чувства. Знаеше, че са безсмислени и неоправдани. Джеър никога не би я напуснал, освен ако не беше принуден да го направи. Това, което го беше довело при нея, го беше върнало обратно.
Дали пък представата й за Джеър не е била превратна или пък онова, което беше видяла и изпитала, не е било реално? Нищо чудно всичко да е било нещо, което тя, в момент на умопомрачение, беше сънувала.
— Джеър — проплака безпомощно тя.
Ехото на вика й се сля с боботенето и изчезна. Почвата под краката й продължи да пропада.
Брин събра всичката си решителност, цялата си упоритост, обърна се и продължи да върви. Престанала беше да тича. Прекалено уморена беше за това. На мургавото й лице се изписа твърдост и непоколебимост и тя изхвърли всичко от мозъка си, освен необходимостта да движи непрестанно краката си. Няма да се предава. Ще продължава да върви. Когато силите я напуснат, ще започне да пълзи. Но ще продължи да се движи.
Изведнъж от мрака се спусна една сянка — огромна и призрачна. Тя се приближаваше към Брин и Девойката от Вейл извика ужасена. Огромна мустаката муцуна се отърка в тялото й, а блестящите кръгли очи премигнаха дружелюбно. Това беше Уиспър! Тя се отпусна с благодарност върху огромното тяло на котарака, прегърна го и се разплака на глас. Уиспър беше дошъл да я отведе!
Блатният котарак се обърна и веднага тръгна, като я повлече след себе си. Тя го стисна с една ръка за косматия врат и се затътри след него. Движеха се през лабиринта на умиращата джунгла. Около тях тътнежите са засилиха и трусове разтърсваха земята. Появиха се пукнатини, от които изригна като гейзер пара. Тя смърдеше отвратително. От ограждащите долината скали се откъсваха огромни парчета и се сгромолясваха в мрака.