Въпреки това те успяха да стигнат невредими до Кроуг. Огромният котарак се заизкачва по стъпалата на стълбата. Брин го следваше по петите. Тътенът стана оглушителен. Кроуг се огъна от ужасните трусове, които следваха на кратки интервали. Брин залитна и падна на колене. Под нея камъкът запука и се разцепи. Големи парчета от стълбата се откъсваха и падаха с трясък в черната дупка. Не още, крещеше тя беззвучно. Не, докато не съм се освободила напълно! Гърленият рев на Уиспър се извисяваше над грохота и тя полагаше максимум усилия, за да не изостава от огромния котарак. Под тях гигантските дървета се разцепваха, сякаш бяха сухи клонки. Бледата светлина на залеза се стопи, когато слънцето потъна зад хоризонта и цялата земя потъна в мрак.
И ето че скалната издатина отново беше пред очите й. Девойката от Вейл стъпи на нея и извика на тъмните фигури, които я доближаваха. Прегърнаха я, изтеглиха я от разклатените стъпала и от пропастта. Кимбър я галеше и целуваше. Луничавото й лице грееше от щастие, очите й, пълни със сълзи. Коглайн сумтеше и мърмореше нещо под носа си, бършеше лицето й с мръсен парцал. И Роун беше там. Продълговатото му лице изпито, изтерзано и наранено, но сивите му очи искряха от любов. Притискаше я силно в прегръдките си и шепнеше името й. Едва тогава Девойката от Вейл разбра, че е спасена.
Няколко минути по-късно Джеър и Слантър, които се спускаха тичешком от Извора на рая по Кроуг, втурнали се в едно отчаяно търсене на Брин, налетяха на тях. Изгледаха се изумени и възкликнаха с облекчение. Брин и Джеър отново бяха в прегръдките си.
— Ти беше този, който дойде при мен в Мейлморд — прошепна сестра му, докато разрошваше косата на брат си. Усмихна се през сълзи. — Ти ме спаси, Джеър.
Джеър я отблъсна нежно, за да не издаде смущението си. Роун ги доближи и ги прегърна.
— По дяволите, тигре, ти май трябваше да си във Вейл! Нищо ли не изпълни от това, което ти беше наредено?
Слантър се отдръпна предпазливо. Загледа ги с нескрито подозрение. Прегърнати, тримата се доближиха до хърбавия старец, момичето и огромната котка и ги разцелуваха щастливи.
— Ама че странна компанийка — изсумтя гномът под нос.
Тътнежите от дълбините на долината проехтяха в планината и цялата пътека се срина от силата на трусовете. Кроуг се строполи шумно в черната дупка и изчезна. Всички на скалната издатина се втурнаха към ръба й и надникнаха надолу в тъмнината. Луната и звездите бяха изрисували светли паяжини в мрака. Мейлморд започна да потъва. Хлътваше все по-надолу и по-надолу. Земята я поглъщаше като плавун. Почвата, скалите и умиращата растителност се разпаднаха и изчезнаха. Сенките се удължиха и уплътниха. Накрая не се виждаше и следа от това, което беше допреди малко.
Само за секунди Мейлморд беше заличена от лицето на земята.
ГЛАВА 47
Настъпи есента. Багрите на сезона оцветиха земята и тя се оживи под ласката на слънчевите лъчи. В горите на Източната земя беше ясен прохладен ден. Чард Раш ромолеше по пътя си от планината Волфсктааг, а небето беше безбрежно синьо. Падналата сутринта слана беше оставила мокри петна в гъстата трева, втвърдената земя и покритите с мъх скали по бреговете на реката и се смесваше с пръските на разпенените води на реката.
Брин се спря на брега и се опита да събере мислите си. Минала беше цяла седмица, откакто малката група приятели се беше завърнала от Рейвънсхорн. След унищожаването на Илдач и изчезването на черната магия и на всичкото зло, което тя беше сторила, гномите преследвачи, които бяха отбранявали Греймарк, бяха избягали отново в планинските части и в гористите местности дълбоко в Анар. Върнали се бяха при племената, от които са били взети. Останали сами сред развалините на изоставената крепост Брин, Джеър и приятелите им откриха телата на човека от границата Хелт, на джуджето Елб Форейкър и на принца на елфите Еден Елеседил. Погребаха ги и ги оставиха да почиват в мир. Само Гарет Джакс остана там, където беше намерил смъртта си, защото след срутването на Кроуг пътят до Извора на рая беше пресечен. Може би точно така и трябваше да бъде — Майсторът на бойните изкуства да бъде оставен там, където никой друг простосмъртен не би могъл да стигне: Нищо чудно Гарет Джакс да не се чувстваше по-различно в смъртта, отколкото в живота.
Онази нощ те пренощуваха в гората под Греймарк. Тогава Брин каза на останалите за обещанието, което беше дала на Аланон — когато унищожи Илдач и завърши диренето си, да се върне при него. Сега, когато беше дошъл краят на дългото пътуване, тя трябваше да го открие за последен път. Все още имаше въпроси без отговори и неща, които трябваше да научи.