Джеър неволно се усмихна:
— Приемам го почти като комплимент, след като излиза от твоята уста. — Младежът от Вейл пое дълбоко въздух. — Ела с мен, Слантър. Ела в Кълхейвън и им разкажи какво се случи. Трябва да го чуят от теб.
— Не, момче. — Гномът наведе грубото си лице и поклати глава. — Никога не бих се върнал там. Още много години гномите няма да бъдат желани в Долен Анар, независимо от причините. Не, сега мястото ми е в граничните райони. Поне засега.
Джеър кимна. Двамата замълчаха неловко.
— Довиждане, Слантър. До следващата ни среща.
Младежът от Вейл доближи гнома и го прегърна. Слантър се поколеба, после го потупа грубо по рамото:
— Е, момче, времето, което прекарахме заедно не беше чак толкова лошо, нали?
Дълго не можа да откъсне очи от младежа.
Мина повече от седмица, докато Брин, Джеър и Роун стигнат до Шейдската долина и тръгнат по покритата с чакъл пътека, водеща до дома на Омсфордови. Беше късен следобед. Слънцето вече се беше скрило зад хълмовете. Гората беше обгърната в сенки и сумрак. В спокойния есенен въздух от разпръснатите наоколо къщи долитаха гласове. Окапали листа шумоляха сред високата трева.
Прозорците на къщата вече светеха.
— Брин, как ще обясним всичко това? — попита Джеър за стотен път.
Минаха край сливата, която беше останала без листа и в този момент вратата се отвори широко. Еритрия се втурна към тях:
— Уил, те се върнаха! — викна тя през рамо и се завтече да прегърне децата си и Роун. Миг след това се появи и Уил Омсфорд. Той целуна Брин и Джеър и подаде сърдечно ръка на Роун.
— Изглеждаш малко уморена, Брин. — установи тихо той. — Май докато сте били в Лий, ти и брат ти изобщо не сте спали?
Брин и Джеър се спогледаха, а Роун се усмихна мило и заби поглед в земята.
— Как мина пътуването ви на юг, татко? — побърза да смени темата Джеър.
— За щастие успяхме да помогнем на много хора. — Уил Омсфорд се вгледа внимателно в сина си. — Работата ни задържа по-дълго, отколкото възнамерявахме. Затова не можахме да минем през Лий да ви видим. Едва снощи се върнахме.
Брин и Джеър отново се спогледаха. Този път баща им го забеляза веднага.
— А сега някой от вас ще благоволи ли да ми каже кой беше онзи старец, когото бяхте изпратили при нас?
Брин го изгледа смаяно:
— Какъв старец?
— Старецът с известието, Брин.
Джеър се намръщи:
— Какво известие?
Този път се намеси Еритрия. В очите й се четеше недоволство:
— Един старец дойде при нас в селцето Кайпра, далеч на юг. Каза, че е от Лий. Донесе ни бележка. В нея пишеше, че сте отишли в планините и няма да се върнете няколко седмици, затова да не се притесняваме. Баща ти и аз се учудихме, че бащата на Роун е използвал този толкова стар човек като куриер, но…
— Брин! — прошепна Джеър стъписай.
— Стори ми се познат. Имах чувството, че и преди го бях виждал — отбеляза изведнъж Уил.
— Брин, не съм изпращал никакъв… — започна да обяснява Джеър и после се спря. Всички бяха втренчили очи в него. — Чакайте… само за минутка… не мърдайте оттук… само… един момент — изломоти той и префуча край тях. — Веднага се връщам.
Втурна се в къщата, прекоси коридора и влезе в кухнята. Отправи се направо към камината и се спря до третата ниша с полици. Отмести каменната плоча и протегна вътре ръка.
Пръстите му напипаха камъните на елфите и познатата кожена торбичка.
Остана изумен. После взе камъните и се запъти към останалите, които го чакаха на пътеката. Усмихна се и показа торбичката и съдържанието й на смаяните Брин и Роун.
Последва дълго мълчание. После Брин хвана майка си с едната ръка, а баща си с другата:
— Майко. Татко. Мисля, че е най-добре да влезем у дома. — Девойката от Вейл се усмихна. — Джеър и аз имаме да ви казваме нещо.