Брин беше потънала в мисли. Четири дни бяха минали, откакто беше напуснала дома и беше тръгнала на пътешествие, което щеше да я отведе навътре в Анар, много по-далеч от всяко друго пътуване досега. Минали бяха четири дни, а тя все още беше детето, което се държеше за полата на майка си, доверявайки й се сляпо. От Шейди Вейл тръгнаха на север през Дълн, после на изток по крайбрежието на Рапахаладран, и отново на север, и после пак на изток по брега на Езерото на дъгата, до мястото, където се вливаше Мърмидън. Аланон нито веднъж не си направи труда да обясни нещо.
И Роун, и тя бяха молили друида да даде някакво обяснение. Неведнъж бяха задавали въпросите си, но друидът не им отговаряше. Щял да им каже по-късно. Ще получите отговори на въпросите си по-късно. Засега просто трябва да ме следвате. И така, те го бяха следвали, както ги беше помолил, обезпокоени и все по-недоверчиви. Обещали си бяха да изтръгнат някакви обяснения преди да стигнат Източната земя.
Друидът обаче не им даваше основание да вярват, че обещанието, което си бяха дали, ще се изпълни. Загадъчен и затворен, той се държеше настрана от тях. През деня, докато вървяха, той яздеше пред тях. Не криеше, че предпочита да бъде сам. Вечерта, когато спираха да нощуват, той ги оставяше и се отдалечаваше в сенките на нощта. Нито ядеше, нито спеше, поведение; с което като че ли искаше да подчертае разликата между тях и да увеличи разстоянието. Дебнеше ги както ястреб плячката си, никога не ги оставяше сами и не им позволяваше да се отдалечават сами.
Досега, поправи се тя. Тази вечер, на четвъртия ден, Аланон неочаквано ги напусна. Спряха да пренощуват тук, където Мърмидън се вливаше в Езерото на дъгата. Внезапно друидът се запъти към гората край водите на реката и изчезна, без да каже нещо. Момичето от Вейл и планинецът то наблюдаваха как се отдалечи, без да могат да повярват на очите си. Накрая, когато стана ясно, че той наистина ги беше оставил сами — за колко време можеха само да гадаят — решиха да не се притесняват за него и се заловиха да приготвят вечерята. И трите дни бяха яли риба, първо уловена в Рапахаладран, после в Езерото на дъгата, така че ентусиазмът им към рибата временно се беше изпарил. По тази причина Роун, въоръжен с ясенов лък и стрели, предпочитано от Мениън Лий оръжие, тръгна да търси друга храна. Брин събра дърва за огън, после седна на възвишението и се отдаде на уединението на момента.
Аланон! Той беше загадка, която предизвикваше да бъде разгадана. Твърдо решен да запази земята, той беше приятел на народа й, благодетел на расите и защитник срещу злото, на което те сами не биха могли да се противопоставят. И все пак защо той толкова старателно укриваше причините за всичко, което правеше? На моменти приличаше на враг, на злодей, на унищожител, на всичко, срещу което твърдеше, че се бори.
Друидът беше разказал на баща й историята на стария свят на магьосничеството, от който се появили всички магии заедно със съществата, които ги бяха овладели. Независимо дали е добра или лоша, бяла или черна, магията по своята същност е една и съща, защото властта й се корени в силата, благоразумието и целта на този, който я използва. В крайна сметка каква е била разликата между Аланон и Господаря на магиите в борбата им за завладяването на Меча на Шанара? И двамата — друиди — изучили магията от книгите на стария свят. Разликата е била в характерите. Единият е бил покварен от силата, а другият се запазил чист.
Кой знае. Може да е така, а може и да не е така. Сигурна беше, че баща й би възразил. Той би казал, че друидът е покварен от силата също като Господаря на магиите, само че по различен начин. И животът на Аланон е подвластен на силата, която е овладял, както и на тайните на прилагането й. Чувството му за отговорност е по-благородно, а целта му не чак толкова егоистична, но той също е станал жертва. Вярно, че у него имаше някаква странна тъга, въпреки суровото му, на моменти почти застрашително поведение. Брин се замисли за чувството на тъга, което друидът пораждаше у нея — тъга, която баща й със сигурност никога не беше усетил — и се чудеше защо тя я усещаше толкова остро.