— Не знаеш, дали не си — вметна бързо тя.
— Точно там е въпросът — продължи той. — Никога не съм направил нещо, за да открия какво бих могъл да бъда. Това донякъде е причината, за да съм тук. Искам да разбера. Мениън го е разбрал по този начин, като тръгнал да издирва Меча на Шанара, като защитник на Ший Омсфорд. Нищо чудно и аз да успея.
Брин се усмихна:
— Може би ще успееш. Във всеки случай радвам се, че ми го каза. — Тя замълча. После продължи: — Сега пък аз ще ти кажа една моя тайна. И аз дойдох по същата причина. И аз трябва да докажа нещо на себе си. Не знам, дали ще мога да направя това, което Аланон очаква от мен. Не знам дали съм достатъчно силна. Родена съм с песента на желанията, но никога не съм знаела какво трябва да правя с нея. Убедена съм, че има някаква причина да притежавам магията. Може би ще разбера каква е тя от Аланон. — Брин постави ръката си на рамото му. — Ето, виждаш ли, в крайна сметка не сме чак толкова различни един от друг, нали, Роун?
Поговориха си още малко и постепенно дрямката ги налегна с напредването на нощта и умората от ходенето през деня ги надви. Накрая млъкнаха и приготвиха леглата си. Ясна и прохладна, есенната нощ ги обгърна в самотата и спокойствието си, когато те си легнаха до жаравата на огъня и се завиха в одеалата.
Заспаха почти веднага.
Не видяха високата, облечена в черно фигура, която стоеше в сенките на боровете в мрака зад светлината на огъня.
Когато се събудиха на следващата сутрин видяха, че Аланон се беше върнал. Той седеше на кух дънер само на няколко ярда от тях. Високата му суха фигура приличаше на призрак в сивкавата светлина на зората. Наблюдаваше ги мълчаливо, докато се миеха и закусваха. Изобщо не им каза къде е бил. Няколко пъти девойката от Вейл и планинецът го погледнаха открито, но той се направи, че не ги забелязва. Едва след като опаковаха багажа и доведоха конете, за да ги оседлаят, той стана и се приближи до тях.
— Има промяна в плановете — заяви друидът. Погледнаха го, без да кажат нещо. — Няма да продължаваме на изток. Тръгваме на север към Драконовите зъби.
— Драконовите зъби? — изуми се Роун. — Защо?
— Защото така се налага.
— Налага се за кого — озъби се Роун.
— Само за ден-два — отговори Аланон и насочи вниманието си към Брин, без да обръща внимание на вбесения планинец. — Трябва да видя някого. Когато свърша, отново ще тръгнем на изток и ще завършим пътуването си.
— Аланон — произнесе тихо Брин името му. — Кажи ни защо трябва да тръгнем на север.
Друидът се поколеба. Лицето му беше мрачно. После кимна с глава:
— Е добре. През нощта баща ми ме повика. Моли ме да отида при него и аз съм длъжен да го сторя. В живота той е бил друидът Бремен. Сега духът му се появява от отвъдния свят през водите на Рога на Хадес в Шейлската долина. След три дни, призори, той ще говори с мен.
Бремен — друидът, който се спасил от избиването на Съвета на Паранор, когато Господарят на магиите слязъл от Северната земя по време на Втората война на расите и който изковал Меча на Шанара. Колко отдавна е било всичко това, помисли си Брин, припомняйки си легендата. После, точно седемдесет години по-късно, Ший Омсфорд отишъл с Аланон в Шейлската долина и видял как духът на Бремен се надигнал от Рога на Хадес и разговарял със сина си. Предупредил го какво ги очаква, пророкувал…
— Той вижда в бъдещето, нали? — попита неочаквано Брин като си спомни, че духът е прозрял, съдбата на Ший. — Ще ни каже ли нещо за него?
Аланон поклати глава, изпълнен със съмнение:
— Може би. Но дори и да каже нещо, то ще разкрие само отделни фрагменти от това, което ще се случи, защото бъдещето все още не е ясно оформено в пълната си цялост. По тази причина то задължително трябва да бъде поставяно под съмнение. Само сигурните неща могат да бъдат известни, но дори и тях не винаги можем да разберем. — Сви рамене. — Във всеки случай той ме вика. Нямаше да го направи, ако не ставаше въпрос за нещо изключително важно.
— Това не ми харесва — заяви Роун. — Ще загубим още три дни, а може би и повече. Време, през което бихме могли да прекосим Анар. Призраците вече ни търсят. Самият ти ни го каза. Просто ще им дадем допълнителна възможност да ви открият — теб и Брин.
Друидът го погледна втренчено. Погледът му беше студен и суров.
— Не бих изложил живота на момичето на опасност, без да е необходимо, нито пък твоя.