Младежът от Вейл поклати глава:
— Седът ли? Какво е сед?
— Сед означава гном вожд. В случая това е Спилк. Той командва патрула. Доста неприятна личност. Не ме харесва, разбираш ли? Същински гном от Източната земя. В момента, в който те погледне, ще ти пререже гърлото. Той ти е проблемът. По-добре е да му отговориш на въпросите, които ще ти зададе. — Сви рамене и продължи. — Кажеш ли на Спилк това, което го интересува, аз ще направя, каквото мога, за да те освободят. В крайна сметка ние не се бием с хората от Вейл. Бием се с джуджетата. Не искам да те разочаровам, но не ти си важният в случая. Магията ти е това, от което те се интересуват. Абе, ако отговориш на въпросите мисля, че ще те освободят достатъчно бързо.
Джеър го изгледа подозрително:
— Не ти вярвам.
Слантър се отдръпна назад:
— Така ли? Добре тогава, давам ти честната си дума. Тя е също толкова безценна, колкото й твоята. — Гъстите му вежди се повдигнаха въпросително. — Тя значи за мен точно толкова, колкото и твоята, момче. Повярвай ми.
Известно време Джеър мълча. Не е ли странно, помисли си той, че гномът му казва истината? След като обеща, че ще направи всичко Джеър да бъде освободен, той ще го направи. След като мисли, че Джеър ще бъде освободен, ако отговори на въпросите, той сигурно ще бъде освободен. Джеър се намръщи. От друга страна, откъде накъде ще се доверява на един гном?
— Не знам — измърмори той.
— Не знаеш? — Слантър поклати отчаяно глава. — Нямаш никакъв избор, момче. Не отговориш ли, Спилк ще започне да те обработва. Ако пак не отговориш, ще те предаде на Скитниците. И какво мислиш, че ще ти се случи тогава?
Джеър се вцепени от ужас. Изобщо не искаше да мисли какво щеше да му се случи тогава.
— Мислех си, че си умен — продължи гномът, а сбръчканото му жълто лице се изкриви в гримаса. Находчив. Начинът, по който се промъкна край онези там. Дори успя да се измъкнеш от Скитника. Бъди хитър. Какво значение има сега какво ще кажеш на някого си? Какво значение има, че ще кажеш на седа защо е идвал друидът у вас? Пък и друидът вече го няма. Едва ли ще го хванат от тази страна на Източната земя. Той така или иначе едва ли ти е казал нещо изключително важно, нали? А магията, те просто искат да знаят как си я научил. От друида, може би? Или от някой друг? — Замълча за малко, но Джеър не каза нищо. — Както и да е. Просто им кажи как си я научил и как я използваш. Виж колко е просто, а ще се измъкнеш невредим. Никакви номера, само им кажи истината. Направиш ли това, те ще те оставят на мира.
Отново изчака да чуе какво ще каже Джеър, но и този път младежът замълча.
Слантър сви рамене:
— Все пак помисли си по въпроса.
Стана, протегна се, и се доближи до Джеър. Усмихна се весело и отново сложи превръзката на устата му:
— Съжалявам, че не ти предоставям удобства за спане, но не искам повече да рискувам. Доста добре те опознах.
Все още с усмивка на уста донесе едно одеало, уви Джеър с него и подпъхна краищата му там, където въжетата бяха привързани към дървото, за да не се размества. После се доближи до огъня и го разпръсна с крака. В слабите отблясъци на жарта Джеър видя, как едрото му тяло се скри в тъмнината.
— Господи, докъде паднах, да преследвам някакъв си младеж от Вейл — мърмореше си гномът под носа. — Какво прахосване на таланта. Поне да беше джудже! Можеха поне да ми дадат да преследвам някакво джудже. Що за идиотизъм! Друидът се върна да помага на джуджетата, а аз стоя тук и следя това момче…
Помърмори още малко, повечето, от което беше неразбираемо и после гласът му замря.
Джеър Омсфорд остана сам в тъмнината и се чудеше какво да прави на следващата сутрин.
Спа лошо през нощта, притеснен от въжетата, преследван от сянката на това, което го очакваше. Под какъвто и ъгъл да погледнеше бъдещето, то изглеждаше мрачно. Не можеше да очаква помощ от приятелите си. Та нали никой не знаеше къде се намира. Всички, и родителите му, и Брин, и Аланон, и Роун, си мислеха, че се намира в безопасност в страноприемницата в Шейди Вейл. Не можеше и да предугади действията на онези, които го бяха пленили. Въпреки уверенията на Слантър, той не се надяваше, че ще бъде освободен, независимо от това, на колко въпроса ще отговори. Пък и как би могъл да отговаря на въпроси за магията? Слантър явно смяташе, че тя е нещо, което може да се научи. Щом гномите разберат, че тя не е придобита способност, а талант, с който той беше роден, ще поискат да научат още нещо. Ще го закарат в Източната земя, при Призраците Морди…