Въпреки всичко това, той беше тук. Защо?
Слантър тръгна полека от огъня, доближи се до него с чиния задушено и приклекна. Махна превръзката му и започна да го храни.
— Не е лошо, нали? — черните очи наблюдаваха младежа.
— Вкусно е.
— Ако искаш, ще ти дам още — Слантър разсеяно разбърка яденето. — Как се чувстваш?
Джеър го погледна право в очите:
— Цялото тяло ме боли.
— Краката?
— Най-вече краката.
Гномът постави чинията на земята:
— Я дай да видя.
Изтегли ботушите и чорапите му и започна да разглежда покритите му с мехури крака. Поклати бавно глава, бръкна в торбата си и извади малка тенекиена кутия. Отвори я, загреба с пръсти някакъв червеникав мехлем и започна бавно да го втрива в отворените рани. Мехлемът беше хладък и успокояваше болката.
— Ще отнеме част от болката, ще стегне кожата ти и ще я направи по-безчувствена, докато вървиш — каза той. Втри още малко от мехлема, погледна го и се усмихна. — Костелив орех си, няма що.
Джеър не каза нищо. Наблюдаваше гнома, докато свърши с мазането на краката, после подновиха храненето. Прегладнял беше и изяде две чинии със задушено.
— Я си пийни от това — След като приключи с яденето Слантър поднесе до устните му манерката с бира.
Той неохотно отпи няколко глътки, чумерейки се.
— Не знаеш кое ще ти подейства добре — каза му гномът.
— Не и тази гадост — намръщи се Джеър.
Слантър седна на петите си:
— Преди малко чух нещо, което си мисля, че трябва да знаеш. Новината не е добра за теб. — Млъкна и хвърли поглед през рамо. — Спилк каза, че в края на Черните дъбове ще ни чака Скитник.
Джеър се смрази:
— Откъде знае това?
Слантър сви рамене:
— Подозирам, че срещата е предварително уговорена. Помислих си, че трябва да знаеш това. Ще стигнем на другия край на Черните дъбове утре.
Утре? В миг всичките надежди на Джеър се изпариха. Как ще се спаси до утре? Времето беше недостатъчно! Въобразил си беше, че ще има на разположение цяла седмица, ако не и повече, преди да навлязат дълбоко в Анар и да стигнат до крепостта на Призраците Морди. А сега се оказва, че преходът ще приключи утре? Какво да прави?
Слантър го наблюдаваш, сякаш четеше мислите му:
— Съжалявам, момче. На мен не ми пука.
Джеър го погледна в очите и се помъчи да не издаде отчаянието с гласа си:
— Тогава защо не ме пуснеш?
— Да те пусна ли? — изсмя се гномът беззвучно. — Ти май забравяш кой с кого е, а?
Отпи голяма глътка бира и въздъхна. Джеър се облегна назад и попита:
— Защо си с тях, Слантър? Ти не си като тях. Не си от тях. Не си…
— Момче! — прекъснато рязко гномът. — Момче, та ти нищо не знаеш за мен! Абсолютно нищо! Така че не ми казвай на кого приличам и от кои съм! Просто помисли за себе си!
Последва дълго мълчание. В центъра на празното пространство другите гноми се бяха събрали около огъня и пиеха бира от голяма кожена кана. Когато поглеждаха от време на време към него, Джеър забелязваше блясъка на жестоките им очи. В тях виждаше отразени подозрението и страха им.
— Ти не си като тях — повтори той тихо.
— Може би — съгласи се Слантър неочаквано, с поглед втренчен в тъмнината. — Само че съм видял достатъчно в този живот, за да вървя срещу течението. Посоката на вятъра се промени. Сега той духа право от изток и всичко по пътя му ще бъде пометено. Всичко! Ти май още нищо не си забелязал. Призраците Морди са сила, каквато никога не съм допускал, че може да съществува и цялата Източна земя им принадлежи. Но така е само днес. Утре… — Той поклати бавно глава. — Времето сега е такова, че един гном не трябва да бъде нищо друго, освен гном.
Отново отпи от бирата и предложи на Джеър. Младежът от Вейл отказа. Мозъкът му работеше усилено.
— Слантър, ще ми направиш ли една услуга — попита той.
— Зависи.