Историите за него се бяха превърнали в легенда. Разказваха се вечер по кръчмите, когато приключили с работата за деня, мъжете сядаха на чашка, в селските ханове от дошли отдалеч пътници или край огъня и огнищата, когато паднеше нощта и мракът заприличваше на връзка, която като че ли още повече се заздравяваше от споделените неща. В тези късни часове на отмора неминуемо се разказваше някоя и друга история за Гарет Джакс. Никой не знаеше откъде беше дошъл. Този период от живота му беше забулен в догадки и слухове. Но всеки знаеше поне едно място, където той е бил и съответно случка, която да разкаже. Повечето от историите не бяха измислени. Винаги имаше поне двама свидетели, които бяха присъствали на събитието. Някои от случките бяха известни на всички. Разказвани бяха и преразказвани на длъж и шир по цялата Южна земя и в някои други части извън нея.
Джеър Омсфорд ги знаеше всичките наизуст.
Една от историите, може би първата беше за гноми, които нападали и тормозели отдалечените села на Калахорн в източните покрайнини. След като били разбити от Граничния легион, нападателите се разпаднали на малки групи — в повечето случаи не повече от пет-шест души — и продължили да тероризират по-незащитените ферми и селца. Патрули на Легиона периодично претърсвали земите; но нападателите през това време се укривали. Един ден банда от десет гноми нападнала фермерски дом, намиращ се на юг от мястото, където Мърмидън се влива в Раб. В къщата били само съпругата на фермера, децата му и един странник, почти момче, който се отбил да хапне и да преспи срещу някои дребни услуги в домакинството. Този странник затворил семейството в скривалището, където се криели при буря и посрещнал нападателите, които се опитвали да влязат с взлом в къщата. Убил осем, а другите двама избягали. Заговорило се, че след тази случка нападенията се разредили. Оттогава името на странника Гарет Джакс не слиза от устата на мало и голямо.
Известни бяха и други истории. В Арборлон той обучил специална част на Вътрешната гвардия, за да може да защитава краля на елфите Андър Елеседил. Подготвил специални части на Граничния легион в Тирзис, а после в Керн и Варфлийт. Известно време участвал в граничните войни между джуджетата и гномите, като показвал на джуджетата как да си служат с оръжие. Известно време се скитал навътре в Южната земя, бил се в гражданските войни между щатите на Федерацията. Говореше се, че в тях той бил убил много хора и си създал много врагове. Вече не можел да се върне в Южната земя…
Джеър се сепна, когато усети, че мъжът го гледа втренчено, сякаш четеше мислите му. Целият се изчерви:
— Благодаря — едва продума той.
Гарет Джакс не отговори. Изучава го още малко със студените си безизразни очи, после се обърна. Късият меч изчезна под гънките на наметалото и мъжът в черно започна да разглежда труповете на гномите, които лежаха неподвижно наоколо. Джеър го следи известно време с очи, после погледна крадешком Слантър:
— Този наистина ли е Гарет Джакс? — прошепна той.
Гномът го стрелна гневно:
— Абе аз нали вече ти казах? Невъзможно е да се забрави човек като него. Срещнах го преди пет години, когато обучаваше войници на Легиона във Варфлийт. Тогава работех за Легиона, просто ей така, за да убивам времето. Вече бях много печен, но в сравнение с него… — Сви рамене и продължи. — Няма да забравя веднъж… имаше няколко души, упорити типове, вманиачени да преминат някакво обучение или нещо подобно. Тръгнаха след Джакс с насочени копия. Той беше с гръб към тях. Нямаше никакво оръжие. Четирима бяха, и всичките по-едри от него. — Гномът поклати глава при спомена. — Двама от тях уби, другите двама ги разнищи. И всичко стана светкавично, докато мигнеш и край. Видях го с очите си.
Джеър отново погледна облечената в черно фигура. Легенда, разправяха хората. Но за него се говореха и други неща. Наричаха го убиец-наемник, нелоялен тип, задължен единствено на този, който му плаща. Нямаше спътници. Винаги се движеше сам. Нямаше и приятели. Твърде опасно беше.
Защо тогава му спаси живота?
— Този е още жив.
Майсторът на бойните изкуства се беше навел над Спилк. Слантър и Джеър се спогледаха и се приближиха, за да се уверят.
— Здрав череп — измърмори Гарет Джакс. — Изгледа ги, когато застанаха до него. — Помогнете ми да го вдигна.
Тримата изтеглиха Спилк от средата на поляната в края й, после го подпряха на един бор. Майсторът на бойните изкуства извади въжетата, които бяха използвали за Джеър и завърза ръцете и краката на седа. Доволен от себе си, той се отдръпна от гнома и погледна двамата, които го наблюдаваха.